Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Отдавна е излекувана от пристрастяването. Не знаех, че те интересува.
— Всичко ме интересува. Най-незначителната подробност може да ми подскаже разрешението на загадката. Сигурен ли си, че се е отказала от дрогата?
— Доколкото знам, не се е друсала от дванайсет години насам. — Приседна на ръба на бюрото, а Галахад се настани така, че Рурк да го гали. — Не вярваш ли, че човек може коренно да промени начина си на живот, лейтенант?
— Омъжих се за теб — какво по-голямо доказателство! — Като видя, че думите й развеселиха съпруга й, тя се осмели да продължи словесната атака: — Пропусна да ми кажеш още, че Арина и Ричард са участвали заедно в няколко постановки.
— Не си ме попитала.
— Най-странното е, че периодите на съвместната им работа съвпадат по време с арестите на Арина за притежаване на наркотици.
— Наистина е странно. — Рурк погали Галахад, който замърка от удоволствие.
— Били ли са любовници? — попита Ив.
— Твърде е възможно. Мълвата ги свързваше по време на участието им в лондонската постановка. Запознах се с Арина едва след няколко години, когато тя вече беше омъжена. Никога не съм я виждал заедно с Ричард освен в пиесата, която поставиха в моя театър. — Той сви рамене и изпи кафето, останало в чашата на Ив.
— Мислиш ли, че и Дрейко е бил обвиняван в използване на наркотици?
— Вероятно. Ако Арина още взема дрога, то е изключително дискретна и това не се отразява на изпълнението на професионалните й задължения — не е пропуснала нито една репетиция, не капризничи и не вдига скандали. Дрейко беше пълната й противоположност, но бе добър актьор. Ако са били любовници, умело са пазели в тайна връзката си.
— Не ми се вярва. Ако са се чукали, все някой е знаел. Важно е да разбера дали са имали сексуална връзка и дали са се друсали.
— Искаш ли да поразуча?
Тя се изправи и се приведе, докато устните им почти се докоснаха:
— Не! Ако не ти е ясно, още веднъж ще повторя: забранявам да се намесваш в работата ми! Разбра ли?
— Да. И без това заминавам за Сан Франциско — след няколко часа там ще се проведе важно съвещание. Ако ти потрябвам, Съмърсет знае как да се свърже с мен.
Настроението на Ив се помрачи от новината за заминаването на Рурк, както и от споменаването на надутия иконом, който бе доверен човек на съпруга й.
— Едва ли ще се наложи — гневно процеди тя.
— Възнамерявам да се върна преди девет. — Рурк се изправи, прегърна я и плъзна ръце по бедрата й. — Ще се обадя, ако се наложи да закъснея. — Намекваше, че няма да я остави сама през нощта, когато я връхлитаха кошмарните сънища.
— Не се грижи за мен — промълви Ив.
— Доставя ми удоволствие. — Наведе се да я целуне за довиждане, ала неочаквано тя се притисна до гърдите му и жадно впи устни в неговите. Вкопчи пръсти в гъстата му коса, а кръвта запулсира във вените й. Най-сетне го отблъсна и със задоволство забеляза, че очите му са потъмнели от страстта, която бе предизвикала с целувката си.
— Защо го направи? — задъхано попита той.
— Доставя ми удоволствие — отговори Ив и взе празната чаша. — Доскоро. — Усмихна се предизвикателно, обърна се и отиде в кухнята да си налее още кафе.
Ив провери обажданията на домашния си телефон, на телефона в колата и в кабинета си в полицейското управление. По нейни изчисления от полунощ досега я бяха търсили двайсет и трима репортери. Някои се опитваха да я ласкаят, други й се подмазваха, трети я заплашваха, четвърти й предлагаха подкуп, но целта им беше една — да я интервюират. Надин Фарст от Канал 75 се беше обаждала шест пъти, след всяко обаждане тонът й ставаше все по-настойчив.
Колкото и да е странно, Ив и Надин се бяха сприятелили, но и двете поставяха работата си преди приятелството.
В този миг видеотелефонът й иззвъня.
— Тук Далас.
— Лейтенант, очаквам те в кабинета си — изрече напрегнато Уитни.
— Идвам, сър.
Когато Ив влезе в кабинета на шефа си, той се облегна назад и започна да масажира врата си, за да се освободи от напрежението.
— Прочетох рапорта ти за случилото се снощи. Изглежда, ще имаме неприятности.
— Точно така, сър. В момента сигурно аутопсират най-голямата неприятност.
Той неволно се усмихна:
— Не си почитателка на театралното изкуство, нали?
— Достатъчен ми е театърът, който ежедневно наблюдавам по улиците.
— Светът е сцена — промълви Уитни. — Навярно вече си разбрала, че убитият се е ползвал с голяма известност. Смъртта му пред очите на две хиляди души е новина, голяма новина, която се разпространява дори от медиите на другите планети. Наред с Дрейко и Мансфийлд се споменават твоето име и името на Рурк.