Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Вероятно. Но тя е мъртва, а ако интуицията на Ейми не греши и наистина е убийство и ако снимките биха ни помогнали да го хванем, вие искате ли да ги унищожите?
— Не, разбира се, че не искам.
— Надявах се, че е така. Може ли да ги видя?
Той се наведе да отвори чекмеджето, извади кафяв плик, измъкна две снимки и ги погледна. Бяха петнайсет на двайсет сантиметра.
— Чак като ги видях — каза той, — си спомних колко красива беше; Трябва да е било четирийсет и шеста или четирийсет и седма — горе-долу година, след като постъпи тук. Боже мой, как се променят хората!
Станах, приближих се към бюрото и той ми ги подаде. Едната беше в полуфас, а другата в профил. От фигурата й не се виждаше много, но бяха хубави снимки на хубаво лице. Имаше известна прилика с Ейми, но челото беше малко по-широко, а брадичката no-остра. Обърнах ги, но на гърба нямаше дата или други данни.
— Не мога да ви ги дам — каза Торн, — но мога да поръчам толкова копия, колкото искате.
Погледнах ги пак.
— Възможно е да са ни изключително полезни. Мога и аз да извадя копия, а после ще ви ги върна.
Той не се съгласи — това били единствените снимки на жена, която много му помагала дълги години, искал да си ги запази и аз му ги върнах. Казах му, че ми трябват поне шест копия — по-добре ще е да са десет. Върнах се на стола и извадих бележника си.
— Сега ще ви задам един тенденциозен въпрос. Вие естествено ще ми отговорите уклончиво, но все едно, трябва да го задам. Според Ейми, сигурно е бил някой, свързан с работата й тук. Бихте ли могли да предложите кандидат?
Той поклати глава.
— Вече споменахте това. Не е нужно да отговарям уклончиво. Откажете се. В тази компания работят общо четирийсет и шест души. През годините са минали… сигурно около сто и петдесет. Не всички от тях са смятали мисис Деново за съвършена, на всички ни се е случвало да изпитваме неприязън към някого или да му имаме зъб, но чак убийство — в никакъв случай. Забравете това.
Разбира се, забравих го с удоволствие, тъй като бащата на Ейми не би могъл да бъде сред сто и петдесетте, освен ако Елинър не лъжеше в писмото си и реших, че е излишно да се заяждам с Торн само за да си придавам важност.
Отворих бележника си.
— Добре, засега ще прескочим това. Някои дати. Кога мисис Деново започна работа при вас?
— Проверих в деня, когато намерих снимките. Било е на 2 юли 1944.
— Познавахте ли я отпреди това?
— Не. Тя дойде просто така — научила, че търся стенографка. Тогава се занимавах с радио — прехвърлихме се към телевизии ята по-късно — и имах само четирима души в три стаички на Трийсет и девета улица. Беше сезонът на отпуските и секретарката ми беше заминала на почивка, затова дадох на мисис Деново бележник и й продиктувах няколко писма. Оказа се толкова добра, че я взех на постоянна работа.
— От някоя агенция ли ви я изпратиха? — Не. Попитах кой я изпраща, а тя отговори — никой. Просто чула, че ми трябва стенографка.
— Но сте проверили препоръките й?
— Никога не съм й искал такива. Три дни бяха достатъчни да видя колко е добра, не само като стенографка, и не си направих труда. След седмица не давах пет пари нито къде е работила преди, нито как е дошла онази сутрин. Нямаше значение.
Затворих бележника и го пъхнах в джоба си.
— Но така стигаме до задънена улица. Първо ми казвате Да забравя за всички, свързани с работата й тук — няма никаква вероятност да е някой от тях, а сега твърдите, че не сте и чували за нея преди 2 юли 1944 година — нито какво е правила, нито къде е била?
— Да, точно така.
— След като сте работили заедно двайсет и две години? Не мога да повярвам.
Той кимна.
— Не сте първият детектив, който не ми вярва. Двама от полицията, по различно време, също не повярваха. Но е…
— Скоро ли идваха?
— Не, през май, малко след смъртта й. Но е вярно. Тя никога не говореше за семейството и миналото си — за нищо лично. А не беше жена, която бихте… Държеше се на разстояние. Ще ви дам пример. Веднъж една важна жена — важна за нас, представяше един от нашите клиенти — спомена нещо за сестра си и попита мисис Деново дали има сестра, а тя се направи, че не е чула. Не каза нито да, нито не. Аз се сприятелявам доста бързо с хората и месец след като се запознахме, дори по-малко, вече знаех, че с нея има граница, която не бива да преминавам. И никога не го сторих. Ако искате да разпитате другите тук — заповядайте. Но само ще си загубите времето. Искате ли да пробвате?
При нормални обстоятелства бих приел и може би трябваше да го сторя, но мислите ми бяха другаде. Дойдох единствено защото Улф ме прати. Всъщност исках вече да съм при Ейвъри Балу, затова отвърнах, че няма да им развалям обедната почивка, но може би ще го посетя пак, ако не днес, то утре и му поблагодарих от името на мис Деново. Той каза, че снимките ще са готови утре към четири часа, и аз пак му поблагодарих.