Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Валу оспори истинността на казаното, а Амеротке се обърна отново към Хепел:
— Явно си бил голям приятел на Ипумер, щом ти е доверил, че е толкова влюбен в Нешрата, че ако не успее да я спечели за себе си, би избрал смъртта. Но имало ли е друга голяма любов в живота му?
— Не мога да кажа нищо, ваше благородие. Когато не беше на среща при къщата на Златната газела, той се виждаше със свои познати.
— Познати ли? — усъмни се Амеротке.
— Живееше при вдовицата Ламна. Поддържаше приятелски връзки и с друга вдовица на име Фелима. Въпросната вечер аз се срещнах с Ипумер на Пътя на овните. Отбихме се в една гостилница. Беше около седмия час след половината на деня.
— Ипумер беше ли се прибирал в квартирата си?
— Да, ваше благородие, дойде направо от там. Каза ми го самичък.
— Сподели ли още нещо с теб?
— Да. Имаше намерение да посети Къщата на Златната газела. Попитах го дали ще се види с Нешрата, и той ми отвърна: „И още как! — И добави: — За нея ще е много по-добре да го стори!“ Ипумер беше силно възбуден и разтревожен. Хапна съвсем малко и почти нищо не пи.
— Беше ли ял преди това?
— Да, ваше благородие. Хазайката му била приготвила храна, част от която той носеше в ленена покривка, но мисля, че по-късно я е хвърлил.
— Дълго ли бяхте заедно?
— Не, господарю, той си тръгна скоро.
Амеротке вдигна едната си ръка и попита:
— И така, какво се е случило през четирите часа време между тръгването на Ипумер и мига, когато амбулантният търговец го е видял да се приближава към къщата на генерал Пешеду? — в отговор Хепел само сви рамене. Амеротке се разпореди да донесат допълнителни възглавници: двете вдовици се бяха върнали. Пролича, че са неспокойни, докато заемаха местата си. Ламна направо си беше дебеланка и от оня тип жени, които обичат да се превземат. Фелима се оказа доста по-различна: почти дребна и с удължено лице, тя бе запазила част от хубостта си, макар и чувствително повехнала, а леката маниерност й придаваше известна елегантност. Съдията им заговори:
— И така… Когато млад мъж тръгне на любовна среща с жената на своя живот, редно е да се умие и обръсне, да се премени и да втрие в кожата си благовония и масла. Но той не го стори у дома, нали? — Ламна поклати глава. — У вас ли дойде? — продължи съдията и погледна към другата вдовица. Фелима само отклони поглед. — Дойде, нали? — настоя Амеротке. — Посетил те е в нощта, когато умря. Как се приготви той за срещата със своята любима? Не забравяй, че все още се намираш под клетва — припомни й Амеротке. — Преди не са ти задавали тези въпроси. Сега си длъжна да отговориш. Той се окъпа у вас, нали? А после си му дала храна, питие и чисти дрехи.
Вдовицата бе неспокойна, но този път не отклони погледа си.
— Да, да — изненадващо силно прозвуча гласът й. — Знаех, че истината ще излезе наяве. Сама го окъпах. Помогнах му да се обръсне и му дадох масло, за да намаже кожата си…
— Беше ли ти любовник? — запита я Амеротке.
— Не му бях любовница в този смисъл. Бях му нещо като помощница…
Амеротке огледа недоволно съдебната зала, в която избухна кикот.
— Значи си го окъпала, облекчила и утешила, след което си го нахранила, така ли? — Фелима кимна, хапейки нервно устни. Амеротке погледна вляво. Слънцето сигурно бе в зенита си и той си представи каква жега тегне над кръстовището пред храма и пазара по-нататък. Забеляза също, че един от чиновниците започна да клима сънливо. Помисли си с разочарование, че днешният казус не се оказа толкова лесен и прост за разрешаване, както го бе представил главният обвинител. Амеротке вдигна и двете си ръце по подобие на фараона, с което даваше знак, че слага край на днешното заседание. После изправи церемониалното млатило и жезъла, поставени върху книгите на масата пред него. Съдебната зала притихна. — Заседанието се закрива и ще продължи по-късно! — обяви той. Валу се приготви да протестира, но съдията го възпря с поглед. — Такава е волята на фараона! Аз съм думата, която идва от неговата уста.
Залу замълча. Амеротке стана и се поклони на статуята на Маат зад него.
Втора глава
Амеротке влезе в малкия параклис, който се намираше непосредствено до Залата на двете истини. Стените на светилището бяха покрити с прекрасни рисунки в синьо, червено, златисто и охра, възвеличаващи делата и справедливостта на богинята Маат. Точно отсреща в тясната стаичка се намираше наосът със свещената статуя на Маат; бе представена като млада девица с перото на истината, завито като венче на главата й. Скулпторът бе предал с удивително умение прелестта на лицето и тялото й, покрито сега с бяла ленена роба. Кошниците в краката й бяха препълнени с хляб, плодове и други дарове. До стените бяха опрени малки масички от скъпо сандалово дърво със златни и сребърни инкрустации.