Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Амеротке се загледа в подутото лице на Ипумер: едното му око бе отворено, а бледнината имаше тъмнозеленикава отсянка. Кожата на гръдния му кош бе белязана от тъмночервената линия на среза, направен от гърлото до чатала, така че вътрешните органи да бъдат извадени и сложени в канопи6.
— Може ли да има отрова с такова мощно действие? — запита Шуфой, преглъщайки с мъка.
— О, да. Всяка отрова е уникална — обясни Чула. — Тази тук разлага трупа. Докато други, получени при стриване на минерали, запазват целостта му. Ипумер наистина е бил отровен. Никой не може да го оспори.
Гледката на следващия труп бе не по-малко ужасна, макар че балсаматорите бяха свършили безукорно работата си. Тялото на генерал Бейлет беше с безжизнени очни кухини, превързани с бяло парче плат, а над лявата силно увредена страна на черепа имаше плътно прилепнало капаче от кожа.
— Вече се нагледах достатъчно — заяви Амеротке. — Как е станало?
— Бейлет беше един от Пантерите от Юга — обясни Сененмут. — Издигнат им е личен параклис при тукашния храм. Амеротке, нали си спомняш, че още като момчета се възхищавахме на техните геройства… — съдията кимна утвърдително. — Бил е убит — продължи великият везир — в смятания за черен ден, прокълнат от Сет. Напълно естествено е, че поклонниците в храма са били малко. Бейлет е взел решение да посети Червения параклис, както го наричат, за да се помоли, но според мен по-скоро е искал да се върне във времето на великите подвизи и славните битки…
— Имал ли е врагове в Тива? — попита Амеротке.
— Не, Бейлет беше вдовец с две големи деца. Беше богат човек, макар и потънал без остатък в миналото. Мълчаливец и особняк. Живееше затворено. Бил е сам в храма, както твърдят жрецът Шишнак и съпругата му Неферта: никой друг не е идвал насам. Двамата се върнали някъде около времето за приношение и влезли през леко открехнатата врата. После ще те заведа да видиш мястото. Параклисът приличал на същинско бойно поле. Трупът на Бейлет с ужасна рана в главата лежал в голяма локва кръв — посочи той местата на пораженията, запълнени сега с восък и покрити с клей. — Бейлет не е дал даром живота си. Защитавал се е… — Сененмут хвана китката на едната му ръка и я вдигна. Амеротке видя прорезите по дланта, с която Бейлет се е опитвал да залови ножа на убиеца.
— Откраднато ли е нещо?
— Не. Шишнак веднага се сетил за прочутите чаши на Скорпиона, които са част от славното предание, но и трите се оказали на мястото си. Във всяка от тях имало по малко от кръвта на Бейлет, сякаш убиецът е принесъл дар на червенокосия Сет.
— Може да е ритуално убийство — тихо каза Амеротке. После погледна за миг към една картина на близката стена, чийто сюжет беше от Книга на Деня и на Нощта: Гълтачите на души от Амдуат бълваха пламъци в гробовете на грешници, наблюдавани внимателно от Хор, който се бе подпрял на своя жезъл. Отдолу бе написано:
ТОЙ, КОЙТО ГОРИ МИЛИОНИ!
— За какво се замисли, Амеротке?
— Изваждането на очите наистина навежда на мисълта за ритуално убийство. Това е доста трудна процедура, нужно е точно срязване. Този, който е убил Бейлет, трябва да е имал известни познания по медицина.
— Необичайното е — обади се Чула, — че през оня сезон на хиената, когато хиксосите бяха завзели Аварис, често принасяха в жертва военнопленници и роби, а после винаги им вадеха очите… Защото при тях е разпространено вярването, че когато напусне тялото на жертвата, Ка ще бъде също незряща и не ще може да завърши пътуването си в Подземния свят.
— Но хиксосите бяха прогонени от Египет преди повече от трийсет години.
— Част от тях все още са живи — възрази Сененмут.
— Да, но това тук е генерал Бейлет — настоя Амеротке. — Има едно смразяващо кръвта съвпадение. Става дума за войник, който е допринесъл много за сразяването на хиксосите…
— Искаш да кажеш, че може да е акт на отмъщение? — попита Чула.
— Възможно е.
Сененмут се приближи до третия труп и отметна чаршафа. Шуфой изстена и обърна глава. Амеротке почувства силно присвиване в стомаха. За тялото на мъртвата млада жена балсаматорите още не бяха се погрижили и то бе покрито със зеленикавата тиня на Нил. Ужасните рани в разкъсаната плът показваха, че бе станала жертва на крокодилите.
— Била е открита сред тръстиката — поясни Чула. — Когато се натъкнат на нечий труп, крокодилите сякаш полудяват, а вдигнатият от тях шум привлича вниманието на намиращите се наблизо рибари. Точно това се е случило и този път — жената лежеше с гръб към тях. Амеротке надникна за миг отблизо, след което се помоли тихо. По-голямата част от лицето на жертвата липсваше, но по верижката със звънчетата около врата й можеше да се съди, че е бяла хесетка — танцьорка или певица. Нерядко тези момичета бяха наемани от клиенти, които те даряваха с ласките си срещу заплащане на чувствителна сума пари. После Амеротке забеляза тънката червена връв, стегнала китките и глезените на жертвата. — Направих внимателен оглед на трупа — продължи да обяснява Чула. — Мога да заявя, че това убийство е било изключително жестоко. Младата жена е била още жива, когато са вързали ръцете и краката й. Извадили са очите й и когато през нощта са я хвърлили в реката, е била в съзнание. Дълго се е мъчила в тръстиките, преди да са я надушили призори крокодилите…
6
Историческо наименование на различни съдини, част от които са били ползвали при балсамиране и погребални ритуали. — Бел.прев.