Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— А случвало ли се е приятелят ти да твърди, че той и Нешрата са лягали заедно? — настоя Амеротке.
— Да, ваше благородие, казвал го е.
Нешрата сведе глава, леко потръпвайки, но когато я изправи отново, Амеротке видя ясно в погледа й очевидна готовност да се противопостави на всякакво предизвикателство. Съдията призова с вик за тишина в съдебната зала и Асурал излезе заплашително от сенките в дъното. Нешрата пошепна нещо на Меретел, който заръкомаха, настоявайки да му се даде думата.
— Ваше благородие, в състояние сме да оборим твърденията на този свидетел. Нещо повече: от него чуваме само думи. Това е клюка, която обикаля пазарите. Тя не доказва нищо.
— Ще дойде и твоят ред — отговори му Амеротке. — Хепел, слушай ме внимателно — не криеше съдията решимостта си да извади на бял свят всичко необходимо от предложения свидетел: — Бил си приятел на Ипумер, нали? Значи можеш да потвърдиш, че той се е оплаквал от болки в стомаха?
— Да, ваше благородие.
— И кога по-точно?
— След срещите му с Нешрата.
Цялата зала притаи дъх.
— Сигурен ли си? А защо не е ходил на лекар?
— Напротив, ходил е при същия лекар, който се е грижил за него преди смъртта му… — Амеротке раздразнено присви устни: Интеф не бе споменал подобно нещо при разпита. Писарят продължи: — Но лекарят му казал само, че коликите били предизвикани от нещо, което е ял по-рано.
— Ипумер е бил интелигентен мъж — подготви въпроса си Амеротке: — Нима е възможно да не е съзирал връзката между причина и следствие? Нима не е заподозрял, че Нешрата се е опитвала да го отрови? Защо тогава е продължавал да се среща с нея?
Хепел се озърна към Валу и продължи:
— Ипумер знаеше, че любимата му купува отрова. Тя всичко споделяше с него. Той даже… — и прехапа устни.
— Какво той?
— Той също е купувал малко от отровата… — усмивката изчезна от лицето на Валу. Амеротке стана от стола. Хепел запелтечи: — Каза ми, че Нешрата ползвала отровата като част от смесите в някои от средствата й за разкрасяване, а той я закачал, че иска да го отрови. И двамата много се смеели.
— А защо и Ипумер си е купил отрова?
— По едно време той стана много раздразнителен. Сподели с мен, че ако Нешрата не се омъжи за него, сам ще сложи край на живота си.
Амеротке кимна към Меретел, който само чакаше знак, за да разкъса с въпроси свидетеля.
— Мислиш ли, че Ипумер би могъл сам да отнеме живота си? — запита адвокатът.
— Напълно е възможно — съгласи се Хепел. — Иначе бе спокоен и уравновесен, но усложненията около връзката му с дъщерята на Пешеду понякога го хвърляха в крайно раздразнение…
Амеротке хвърли поглед към съдебната зала. Шуфой се бе заслушал с такова внимание в разказваната приказка за любов и смърт, че неволно бе отворил леко уста, а обезобразеното му лице бе обърнато леко встрани, за да чува по-добре.
— Искам да ти задам следния въпрос — продължи Меретел с явното желание да се възползва докрай от предоставената му възможност: — Според теб възможно ли е Ипумер да се е самоотровил, но така, да е нагласил предварително нещата, че завинаги да очерни името на недостижимата си любима, тъй че тя да се лиши от всякакъв шанс за брак с друг човек? А?
Хепел се втренчи право пред себе си.
— Възможно е и… — Амеротке го подкани с жест да продължи. — Стомахът на Ипумер действително бе слабото му място. Той се оплакваше често от спазми…
— Меретел — намеси се съдията, — възможно ли е Нешрата да е успявала да се измъкне незабелязано от спалнята си?
— В никакъв случай! — отвърна адвокатът. — Още повече че малко преди полунощ сестрата на обвиняемата се е събудила от кошмар и е потърсила утеха в спалнята на Нешрата…
— Защо го чуваме едва сега? — погледна го смръщено Амеротке.
— Простете, господарю. Реших, че това показание е редно да остане в резерва… — по-малката сестра се поклони и седна близо до баща си, който положи ръка върху раменете й. Амеротке забеляза как тя потръпна от докосването. — Тя ще се закълне — добави Меретел, — а и прислужницата може да бъде повикана обратно, за да го потвърди…
Амеротке прие предложението. Отношението към по-малката сестра беше достатъчно внимателно. Тя заговори полушепнейки, но казаното от нея напълно се покриваше с показанията на прислужницата. Тя разказа как дошла в стаята на сестра си, защото била уплашена от някакъв сън за голям червенокрил прилеп, който кръжал над къщата на Златната газела. Прислужницата бе разпитана по-грубо, но историята напълно съвпадна с тази на момичето.