Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
Улф вече можеше да разбере защо гнездата се движат срещу вятъра. Стотиците накацали по тях нихидори, бяха впили краката си в плетеницата на растенията и махаха с крила в синхрон. Насочвани от приказния си кочияш, гнездата се приближаваха като някаква причудлива колесница.
Когато близкото гнездо се озова на четвърт миля, крилата спряха да махат. Другите гнезда бавно се изравниха с него. Две се спуснаха с очевидната цел да атакуват острова отдолу. Други две завиха около острова и се разположиха от другата му страна. Дугарн търпеливо изчакваше гнездата да заемат атакуваща позиция.
Улф попита защо още не дава сигнал на планерите да атакуват.
— Ако ги пусна преди да ни нападне основната маса на нихидорите — обясни Дугарн, — всеки отделен нихидор ще се изпречи на пътя им. Планерите не биха могли да се промъкнат през подобна бариера. Но ако бъдат атакувани само от малко на брой защитници на гнездата, има голям шанс да стигнем до тях. Или поне моят опит досега показва, че такава е истината.
— Няма ли да бъде най-правилно от страна на нихидорите най-напред да унищожат планерите?
— Така изглежда — сви рамене Дугарн. — Но те никога не са се осланяли на онази стратегия, която на мен поне ми изглежда най-добрата. Имам теория, че липсата на ръце е довела до деградация и на интелектуалните им способности. Вярно е, че са в състояние да манипулират различни предмети с крака и тела, но са много по-малко приспособени за ръчни манипулации от нас… Е, разбира се, мога и да бъркам. Може би на нихидорите доставя някакво удоволствие да дадат на планерите шанс за успех в битката. А не изключвам и да имат арогантността на морския орел, който може да атакува акула, несравнимо по-тежка от него, която нито има някакъв шанс да убие, нито би могъл да я отнесе където и да е било, ако по някакво чудо съумееше да го стори.
Вятърът отнасяше абутата към неспирния ропот на множество гласове и тръбните звуци, издавани от стотици хоботи. Изведнъж настана тишина. Дугарн замръзна, но очите му неспокойно шареха. Той бавно повдигна ръка. До него стоеше воин и държеше мехур. А до воинът бе поставен издълбан камък, в който се виждаха няколко червени въглени. Той чакаше вперил поглед в своя командир.
Тишината се разкъса едновременния рев на нихидорите. Разнесе се гръмотевично изплющяване, когато те се отделиха от гнездата и махнаха с криле. Дугарн пусна ръката си. Войникът мушна късия фитил на мехура във въглените и го пусна. Той излетя на петдесет стъпки във въздуха и експлодира.
Планерите освободиха въжетата и се понесоха към предварително определените си цели. Улф се загледа в приближаващата тъмна маса и загуби увереността си в излъчвателя. И все пак, Илмавир бе съумявал да отблъсне в миналото атаките на нихидори, макар и с цената на огромни загуби. Но никога досега нападението не беше предприемано от осем гнезда едновременно.
Огромна бяла птица прелетя над главите им. Крясъкът й стигна до ушите им и Улф се запита дали това не бе един от съгледвачите на Уризен. Дали в този момент баща му не ги наблюдаваше през очите на тези птици? Ако бе така, престоеше му да види спектакъл, който би изпълнил със задоволство злото му сърце.
Нихидорите обвиха острова в плътен тъмнокафяв облак. Спряха на разстояние един изстрел с лък и започнаха да обикалят. Обикаляха и обикаляха, но кръговете им започваха да се свиват. Стрелците на Илмавир, мъже до един, чакаха сигнала на командира си. Въоръжени с прашки и камъни, жените стояха наблизо и също чакаха.
Дугарн, ясно съзнавайки, че няма достатъчно хора, за да ги разгърне до цялата периферия на стените, беше концентрирал силите си около носа. Нищо не можеше да попречи на нихидорите да кацнат в далечния край. Но те не го направиха, защото мразеха да ходят на слабите си крака.
Улф вдигна поглед към планерите. Няколко се бяха спуснали под тях, за да атакуват гнездата насочили се за атака откъм дъното. Другите остро пикираха. Известен брой нихидори се откъснаха от основната маса, за да ги пресрещнат.
Два планера се пронесоха над най-близкото гнездо. Малки предмети, оставящи димна следа, излетяха и паднаха върху гнездата. Жени-нихидорки се отправиха тромаво към тях. Миг по-късно се разнесе експлозия. Образува се кълбо от огън и дим. Последва втора експлозия.