Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
разбираше защо е висок едва метър и шейсет и осем и тежи само петдесет
килограма, все още му бе трудно. Мразеше да вижда мършавото си
костеливо тяло в огледалото всеки ден. Не обичаше да носи дрехи с
момчешки размери, макар че според закона вече можеше да шофира, да
гласува и да пие алкохол. Свиваше се като от удар при мисълта, че никога
не е получавал ерекция, дори когато се събудеше насред някой от
еротичните си сънища. А и никога досега не бе целувал жена…
Не, никак не се чувстваше мъж. Особено като се имаше предвид
случилото се преди година. Трепна и се опита да не мисли за онова
мръсно стълбище и за мъжа, опрял нож в гърлото му. И за онези ужасни
мигове, в които му бяха отнели нещо, което никой не можеше да му
върне. Невинността му бе изнасилена и изгубена завинаги.
Застави ума си да излезе от този порочен кръг и си каза, че сега поне
не е безпомощен. Скоро щеше да се превърне в мъж.
Изнервен от мислите за бъдещето, отметна завивките, стана, отиде до
гардероба и го отвори. Все още не бе свикнал със съдържанието му.
Никога в живота си не бе имат толкова много панталони, ризи и пуловери
от мек вълнен плат, но ето ги сега пред очите му, нови и чисти…
Циповете на всичките работеха, на нито една дреха не липсваха
копчетата, не висяха подгъвите, нямаше разпрани шевове. Имаше дори
чифт маратонки «Найк Еър Шокс».
Извади един пуловер и го облече, след това напъха тънките си като
клечки крака в панталони цвят каки. Отиде в банята, изми ръцете и
лицето си и среса тъмната си коса. След това тръгна към кухнята, минавайки през стаите, които имаха изчистени модерни линии, но бяха
обзаведени и декорирани в стила на Италианското възраждане.
Предметите на изкуството също бяха в този стил. Чу гласа на Уелси откъм
кабинета и спря.
— … някакъв кошмар. Тор, той бе наистина ужасен… Не, започна да
ми отговаря уклончиво, когато го попитах, и аз не настоях. Мисля, че е
време да се види с Хавърс. Да… Трябва първо да се срещне с Рот. Добре.
Обичам те, хелрен мой. Какво? Господи, Тор, и аз се чувствам по същия
начин. Не знам как въобще сме могли да живеем без него. Той е нашата
благословия.
Джон се облегна на стената в коридора и затвори очи. Странно, той
изпитваше същото към тях.
>4.
Много часове по-късно, както й се струваше, Бела се събуди от шума
от отместването на капака. Сладката миризма на лесъра нахлу в ноздрите
й, победила острия мирис на влажна пръст.
— Здравей, съпруго моя — алпинистките въжета, увити около горната
половина на тялото й, се стегнаха и я повдигнаха.
Само един поглед към светлите му кафяви очи и разбра, че сега не е
моментът да изпитва търпението му. Беше напрегнат, усмивката му
изразяваше силна възбуда. Напрежението не му се отразяваше добре.
Точно когато краката й стъпиха на земята, той дръпна рязко
въжетата, така че да падне върху него.
— Казах «здравей», съпруго.
— Здравей, Дейвид.
Той затвори очи. Обичаше да чува името си от нейните уста.
— Имам нещо за теб.
Без да я освободи от въжетата, я заведе до масата от неръждаема
стомана в средата на стаята. Завърза я за нея с помощта на белезници и
Бела осъзна, че навън вероятно все още е тъмно. В началото я извеждаше
от дупката само през деня, когато не би могла да избяга, но напоследък
започваше да нарушава това свое правило.
Лесърът излезе и остави вратата широко отворена. Тя дочу
прошумоляване и изсумтяване, после той се върна. Влачеше цивилен
мъжки вампир, който очевидно бе на края на силите си. Главата му
падаше ту на едното, ту на другото му рамо, като че ли вратът не я
държеше; краката му се тътреха тромаво по пода. Бе облечен в някога
хубави и елегантни дрехи — черни панталони и кашмирен пуловер. Сега
обаче бяха разкъсани и мокри, по тях имаше петна от кръв.
Стенанието заседна в гърлото на Бела. Започна да отстъпва назад, но
скоро трябваше да спре, принудена от белезниците и въжетата. Не
можеше да гледа как го измъчват. Просто не можеше.
Лесърът довлече мъжкия цивилен до масата, вдигна го и го положи
да легне отгоре. Около китките и глезените му имаше вериги, закопчани с
помощта на метални скоби. Погледът на мъжкия вампир се спря върху
рафтовете с инструменти и паниката веднага го завладя. Започна да се
мята, стоманените вериги затракаха по металната маса.
Бела срещна сините му очи. Бе изпаднал в ужас и тя искаше да му
вдъхне смелост, макар да знаеше, че няма да е умно от нейна страна.