Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Знам, че тази идея противоречи на убежденията на повечето изследователи на маите. Един от тях я нарече „наукообразни дрънканици“. Обаче имаме конкретни доказателства и данни от местния фолклор, които, струва ми се, ще намерите за интересни по отношение на онова, което търсим.
Макартър сбърчи чело.
— А именно?
— Едно много старо място. Древно даже в сравнение с класическите обекти на маите. Вие го знаете като Цитаделата или под името Тулан-Суюа.
Макартър се ококори. В митологията на маите Тулан-Суюа беше родното място на маянския народ, техният аналог на Едем, легендарен град, в който преди разселването си живеели различните маянски племена.
— Хм — слисано произнесе той. — Не си губите времето.
— Никога. — Да, целта им наистина беше мащабна. И това бе само половината от истината.
— Какви основания имате да смятате, че Тулан-Суюа наистина съществува, и то толкова на юг?
— Отделни артефакти — въпреки че не са преки доказателства, всички сочат натам. Според нас те свидетелстват за съществуването на по-древен йероглифен стил на маянската писменост от този в класическите централноамерикански обекти. За по-стара култура с обща начална точка. И възнамеряваме да я открием.
Тя забеляза, че Макартър се е навел малко към нея. Явно беше възбудила интереса му.
— Бих ви разкрила подробностите още сега, но не искам да развалям изненадата — прибави Даниел.
Професорът се намръщи и се отдръпна.
— Е, добре — сякаш взел тежко решение, отвърна той.
— Няма да ви разпитвам повече, но трябва да кажа, че много ми се иска.
— Винаги джентълмен — усмихна се Лейдлоу. — Предупредиха ме да го очаквам.
— Наистина звучи интересно — рече Макартър. — Поне за човек като мен. Но какъв е вашият интерес към всичко това? Мислех, че НИИ е някаква голяма лаборатория, изследователски център, който работи с всички високотехнологични компании.
Тя кимна.
— Така е. Ангажирани сме главно в областта на промишления дизайн и технологичните проучвания. Но финансираме и други науки. Занимаваме се и с реклама, с начинания, в които другите ни корпоративни членове могат да участват. — Думите излязоха от устата й с лекота, непринудени и напълно правдоподобни. Беше ги изричала и преди, в различна форма, на различни места. Нито Макартър, нито другите някога щяха да узнаят откъде всъщност идват парите и за какво са предназначени.
— Значи това е реклама, така ли? — попита ученият.
— Което сигурно означава, че екипировката ни ще носи логото на „Найки“ и над лагера ни ще свети емблемата на някоя бира.
— Нищо чак толкова драстично — успокои го Даниел.
— Макар че може да се наложи да дадете серия интервюта за „Би Би Си“, облечен като гигантски чийзбургер.
Археологът се засмя.
— Честно, не сте обвързан с абсолютно нищо — продължи тя. — Просто трябва да дадете всичко от себе си. Утре ще ви разкажа каквото знам. Оттам нататък поемате вие.
Макартър обеща да не стои до късно и Даниел му пожела лека нощ, след което се насочи към асансьорите.
Докато наблюдаваше отдалечаването й, археологът трябваше да признае, че някак е успяла да събуди оптимиста в него. Той се обърна към бара и постави ръка върху чашата си, накланяйки я към себе си, докато ледът потъна в питието. Безумната теория на НИИ със сигурност щеше да претърпи тотален провал, но какво пък, дори доказването на несъстоятелността й можеше да се окаже адски забавно.
След като остави Макартър, Даниел се върна в хотелската си стая. Лампичката на телефонния секретар безшумно мигаше в мрака. Беше я търсил някой си Медина, поредното име от неизчерпаемия списък с връзки на Арнолд Мор. Медина притежаваше речно корабче и партньорът й имаше намерение да се срещне с него, за да го наеме, преди да замине за Вашингтон. Капитанът обаче беше отложил срещата и Мор беше заминал.
Даниел набра номера и отсреща отговориха при първото иззвъняване.
— Ало, тук е Медина.
— Сеньор Медина, обажда се Даниел Лейдлоу. Колега съм на господин Мор.
— Да, здравейте. — Мъжът говореше английски със силен акцент. — Казаха ми да се свържа с вас. Значи сеньор Мор е заминал за Щатите, така ли?
— Да — потвърди тя. — Сега ще работите с мен.
— Добре, няма проблем. Сеньор Мор искаше да огледа кораба, преди да потеглим. Ще желаете ли да го видите?
— Да, естествено. Кога ще ви е удобно да дойда?