Буреносен фронт

— Хари Дрезден — каза тя, — вие ме влудявате. — Присви очи още малко. — Дори не удостоихте деколтето ми и с най-бегъл поглед — упрекна ме тя.

Отпих от бирата си и дадох знак на Мак да донесе и на нея.

— Виновен.

— Повечето мъже вече да са захапали въдицата — оплака се тя. — Какво ви става, Дрезден?

— Аз съм чист по сърце и душа — отговорих аз. — Никой не може да ме корумпира.

Тя ме погледна разочаровано за миг. После отметна назад глава и се разсмя. Имаше красив смях — гърлен и плътен. Тогава погледнах към гърдите й, макар и само за секунда. Чистото сърце и душа са донякъде, но накрая хормоните си казват думата. Не съм тийнейджър, но не съм и някакъв експерт в тази област. Изцяло съм съсредоточен в работата си и нямам много време за срещи и флиртове с нежния пол. Когато се е случвало, не е било много сполучливо.

Сюзан беше качествена мацка — красива, умна, привлекателна, мотивите й бяха ясни и прости и тя съвсем почтено преследваше целите си. Флиртуваше с мен по-скоро защото се нуждаеше от информация, а не защото й харесвах. Понякога успяваше. Друг път — не. Но сега новината беше прекалено гореща, за да могат „Аркейн“ или Сюзан да се доберат до нея — ако Мърфи разбереше, че съм подшушнал нещо за случая, щеше да сложи сърцето ми между две филийки и да го схруска вместо сандвич.

— Хари, какво ще кажете, ако аз ви задавам въпроси, а вие отговаряте само с „да“ или „не“?

— Не — отвърнах бързо.

Не ме бива да лъжа и умен репортер като Сюзан веднага ще ме хване.

Очите й проблеснаха хитро.

— Томи Том по паранормален начин ли е бил убит?

— Не — отговорих отново упорито.

— Това „не“ означава, че не е бил убит — уточни Сюзан, — или, че не е бил убит с помощта на паранормални средства?

Погледнах към Мак за помощ. Той не ми обърна внимание. Мак никога не взема страна. Той е мъдър.

— Не. Не желая да отговарям на подобен въпрос — казах аз.

— Полицията разполага ли с улики или заподозрени?

— Не.

— Да не би вие сам да сте заподозрян, Хари?

Що за хрумване.

— Не — казах аз ядосано. — Вижте, Сюзан…

— Имате ли нещо против, в събота да вечеряме заедно?

— Не, аз… — примигнах към нея. — Какво?

Тя се усмихна, наведе се към мен и ме целуна по бузата. Устните, които толкова харесвах, бяха много, много сладки.