Вампирите и градът

— Значи — Чъки затъкна палци под колана си, — ако спечеля, ще ми викат най-сексапилния мъж на планетата?

— Първо трябва да бъдете избран за шоуто. — Дарси взе снимката му и я плъзна под бележника си.

— Ей, ако искате сексапил, попаднали сте на правилното място. — Чъки завъртя тесните си бедра. — Не ме наричат Бадабинг без причина.

— Моля те, остави ме да го убия — изсъска Ванда.

Дарси се изкушаваше да даде благословията си.

— Съжалявам, господин Бадабинг, но няма да имаме нужда от вашите услуги.

Чъки изсумтя.

— Не знаете какво изпускате.

Ванда се усмихна.

— Нито пък ти.

С презрителна усмивка, Чъки закрачи към вратата.

Окото на Дарси трепна. Тя разтри слепоочието си, опитвайки се да облекчи засилващото се чувство на обреченост.

Мишел отвори вратата.

— Това е Уолтър.

Уолтър влезе в стаята. Той бе мъж на средна възраст, с оплешивяваща коса и заоблен корем.

— Как сте? — Мъжът се усмихна, докато оставяше снимката си на масата.

Никога не би минал за сексапилен, но поне притежаваше добри маниери. Дарси се усмихна.

— Имате ли опит в актьорството?

— Разбира се, че имам. През последните три години съм участвал в реклами на „Пилешките крилца на Капитан Джак“. — Усмивката на Уолтър стана колеблива, когато те не реагираха. — Сещате се, „Пилето на Капитан Джак“? Те правят най-добрите пържени крилца в града.

— Страхувам се, че не ядем пилешко — каза Маги.

— О, вегетарианци, а? Е, аз пея и танцувам този танц. Ето, ще ви покажа. — Уолтър пристъпваше напред-назад из стаята, размахвайки ръце. След това започна да пее: — „Аз съм печен с билки и подправки и пристигам с вкусен ориз. Никога не се пържа, така че няма да умрете. И ще се влюбите в новите ми ниски цени!“

Ченето на Дарси увисна. Двете й приятелки запазиха мълчание.

Усмивката на Уолтър бе горда.

— Много яко, нали? Разбира се, изглежда още по-добре, когато нося костюм на пиле. Прибран е в колата ми, ако искате да го видите.

Те продължиха да го зяпат.

— Останахте без думи, а? Случва ми се постоянно.

Окото на Дарси отново трепна.

— Страхувам се, че прослушването не е музикално риалити шоу. Но ако някога направим такова, ще си спомня за вас.

— О, добре. — Раменете на Уолтър се отпуснаха. — Благодаря ви, все пак. — Той тръгна към вратата, изглеждайки напълно смачкан.

Дарси се наведе напред и тресна челото си върху масата.

— Това е безнадеждно.

— Не се притеснявай — потупа я Маги по гърба. — Има още цяла група, която трябва да видим.

Един час и двадесет кандидати по-късно, пилешкият танц на Уолтър започваше да изглежда наистина добре.

Тогава Мишел отвори вратата и изпусна дълга, замечтана въздишка.

— Гарт Манли. — Тя притисна ръка към гърдите си, докато той влизаше в стаята.