Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
На Лио му идеше да фрасне Октавиан в лицето, но вместо това продължи да бяга.
Изкачи се по Хълма на нечистокръвните и установи, че големият бор на върха е поразен от гръм.
Забави крачка. Видя какво има отвъд хълма. Или по-скоро какво няма.
Целият свят си бе отишъл. Виждаха се само облаци, които се стелеха като сребрист килим по черното небе.
— Е? — долетя непознат глас.
Лио потрепера.
До отломките от поразеното дърво коленичи жена. Беше до входа на пещера, отворена от корените на дървото. Не беше Гея — приличаше повече на жива Атина Партенос, със същите златисти дрехи и голи ръце.
Когато се изправи, Лио едва не пропадна от края на света. Лицето й бе царствено, с високи скули, големи тъмни очи и коса, сплетена на плитка в гръцки стил и обсипана с изумруди и диаманти. Те бяха толкова ярки, че на него му се сториха като украсата на коледно дърво. На лицето й беше изписана ненавист. Устните й се свиха, носът й се набръчка.
— Детето на бога калайджия — презрително каза тя. — Ти не представляваш заплаха, но отмъщението ми трябва да започне отнякъде. Избирай!
Лио понечи да каже нещо, но сърцето му щеше да се пръсне от ужас. Застанал между полудялата царица и идващия зад гърба му сенчест гигант, той беше изпаднал в безизходица.
— Скоро ще е тук! — предупреди жената. — Тъмният ми приятел не ще ти позволи да се чудиш още дълго. Хълмът или пещерата, момче!
Внезапно Лио разбра думите й. Бе притиснат в ъгъла. Можеше да скочи от хълма, но това бе самоубийствено. Дори и да имаше земя под облаците, той щеше да загине при падането.
Или по-лошо, щеше да пада вечно.
Пещерата обаче… той се загледа в тъмния процеп между корените на дървото. Вонеше на смърт и гнилоч. Чу как вътре се движат тела, как в тъмнината някой шепне.
Пещерата бе дом на мъртвите. Слезеше ли там, никога нямаше да се върне в света на живите.
— О, да — каза жената. Огърлица от бронз и изумруди се появи на врата й, подобна на кръгъл лабиринт. В очите й се четеше такъв гняв, че Лио разбра защо бесът е синоним на лудост. Тази жена се бе побъркала от омраза. — Домът на Хадес те очаква. Ти ще си първият жалък гризач, който ще умре в лабиринта ми. Имаш само един шанс да се измъкнеш. Използвай го, Лио Валдес.
С тези думи тя посочи ръба на хълма.
— Вие сте луда — успя да каже той.
Това, естествено, разгневи жената, която го хвана за китката.
— Може би трябва да приключа с теб още сега, преди появата на приятеля ми?
Тежки стъпки разтърсиха хълма. Гигантът идваше, увит в сенки, тежък, огромен и излъчващ смърт.
— Знаеш ли, че човек може да умре в съня си, момче? — попита жената. — Стига в него да има магьосница!
Ръката на Лио започна да пуши. Допирът на жената бе киселинен. Опита да се освободи, но хватката й бе като от стомана. Отвори уста да изкрещи, а гигантската сянка на гиганта, забулен в черен дим, надвисна над него.
Гигантът вдигна юмрук, но тогава се разнесе вик.
— Лио!
Джейсън го разтърси.
— Човече, защо си прегърнал Нике?
Лио отвори очи. Ръцете му се бяха увили около статуята на богинята в дланта на Атина. Явно се бе мятал насън. Беше се притиснал до символа на победата. Като дете правеше така с възглавницата си, щом засънува кошмари.
Това бе доста срамно в приемните домове.
Пусна Нике и се изправи, след което потърка очи.
— Нищо — промърмори, — просто се гушкахме. Какво става?
Джейсън реши да не му досажда. Лио оцени това у приятеля си. Сините му очи останаха спокойни и сериозни. Малкият белег по устните му се изкриви, както ставаше винаги, когато имаше да съобщи лоши новини.
— Минахме през планините — каза той. — Почти стигнахме Болоня. Трябва да се присъединиш към нас в столовата. Пристигна нова информация.
X. Лио
Лио бе проектирал стените на столовата така, че да показват сцени на живо от лагера на нечистокръвните. Беше му се сторило страхотна идея, но вече не бе толкова сигурен.
Сцените от живота в лагера, с песните, вечерите и игрите край Голямата къща, сякаш натъжаваха приятелите му. А колкото повече се отдалечаваха от Лонг Айлънд, толкова по-лошо ставаше. Лио вече усещаше часовата разлика, а с нея и разстоянието от дома. Тук, в Италия, бе изгрев, но в лагера бе средата на нощта. Факли осветяваха вратите на хижите. Лунните лъчи се отразяваха по морските вълни край Лонг Айлънд, а по пясъка на плажа имаше следи, все едно оттам е минала голяма тълпа.