Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
— Отвари? — промърмори Лио. — Страхотно.
Джейсън му хвърли убийствен поглед, за да го накара да млъкне, и каза:
— Продължавай, Нико.
— Пилигримите4 вярвали, че всяко следващо ниво на храма те приближава до Подземното царство, а накрая мъртвите щели да се появят пред теб. Ако били доволни от даровете ти, щели да отвърнат на въпросите ти, дори да ти разкрият бъдещето…
— А ако не били доволни? — потропа Франк по чашката си с топъл шоколад.
— Някои пилигрими не намирали нищо — отвърна с гробовен тон Нико, — а други изпадали в умопомрачение или рухвали мъртви, щом напуснат храма. Имало и такива, които никога не намирали обратния път сред тунелите и изчезвали в мрачните катакомби.
— Важното е — намеси се бързо Джейсън, — че Нико е научил нещо, което може да ни помогне.
— Да — отвърна Нико, макар да не звучеше особено обнадежден. — Призракът, с когото разговарях миналата нощ, бе на някогашен жрец, врекъл се в служба на Хеката. Той ми потвърди това, което богинята е разказала на Хейзъл на кръстопътя. В предишната война с гигантите Хеката застанала на страната на боговете и убила онова чудовище, създадено специално срещу нея. Гигант на име Клитий.
— Нека се досетя — обади се Лио, — голям, черен великан, увит в сенки.
Хейзъл се обърна към него, присвила очи.
— Откъде знаеш?
— Сънувах го.
Никой не изглеждаше особено изненадан. Повечето герои редовно имаха кошмари за войната и за края на света.
Приятелите му внимателно изслушаха разказа, а Лио се опита да не гледа към стените, докато описваше руините на лагера. Разказа им за черния гигант и странната жена на Хълма на нечистокръвните, която му бе предложила няколко начина, по които да умре.
Джейсън избута чинията си с палачинки настрана.
— Значи гигантът е Клитий. Предполагам, че той ще ни очаква точно пред Портите на Смъртта.
Франк взе една от палачинките си и започна да се храни. Не беше лесно да го откажеш от закуската, дори с разкази за предстоящата им гибел.
— А коя е онази жена от кошмара му? — попитай той.
— Не я мислете. Тя е мой проблем. — Хейзъл подхвърли един диамант между пръстите си. — Хеката спомена, че някаква ужасна вещица ме очаква в Дома на Хадес. Само аз мога да я победя, при това с магия.
— А ти можеш ли да правиш магии? — попита Лио.
— Още не.
— О! — Той се опита да измисли нещо обнадеждаващо, но успя само да си спомни безумния поглед на вещицата и начина, по който ръката й бе прогорила кожата му. — А имаш ли представа коя е тя?
Хейзъл поклати глава.
— Само… — Тя погледна към Нико и двамата сякаш си казаха нещо, без да продумат. Лио се досети, че са обсъждали това и преди. Вероятно не искаха да им споделят подробности, което означаваше, че положението е тежко. — Знам само, че няма да я победим лесно.
— Има обаче и добри новини — каза Нико. — Призракът, с който разговарях, ми каза как Хеката е победила гиганта по време на първата война. Тя използвала факлите си, за да подпали косата му, и той изгорял. С други думи, слабото му място е огънят.
Всички погледнаха към Лио.
— О! — каза той. — Това е чудесно.
Джейсън кимна доволен, все едно това са най-добрите новини на света. Явно очакваше Лио да се изправи пред мрачната фигура и да я разпердушини с няколко огнени кълбета. Лио не искаше да го разочарова, но си спомни и гласа на Гея: „Той е бездната, която поглъща магията, студът, който погасява огъня, тишината, която заглушава словото“.
Лио бе сигурен, че кълбетата няма да свършат работа.
— Това е добро начало — настоя Джейсън. — Поне знаем как да убием гиганта. Що се отнася до тази магьосница… е, щом Хеката вярва, че Хейзъл може да я победи, аз също го вярвам.
Хейзъл сведе поглед.
— Значи ни остава само да стигнем Дома на Хадес, да победим чудовищата на Гея…
— Да не забравяме и духовете — добави Нико. — Те няма да са дружелюбно настроени.
— … и да намерим Портите на Смъртта — продължи Хейзъл, — като се надяваме да го направим едновременно с Пърси и Анабет и да ги спасим.
Франк преглътна хапката си.
— Можем да го направим. Трябва да го направим!
4
Пилигрим (от лат. peregrinus) е поклонник, който предприема пътуване към свещено място. — Бел.ред.