Домът на Хадес

— Това е само съвпадение, нали?

— Някога в Китай — продължи Франк — хората смятали, че юли е месецът на духовете. Тогава светът на живите докосвал отвъдното, а живите и мъртвите можели да разменят местата си. Съвпадение ли е според вас, че търсим Портите на Смъртта по време на Месеца на призраците?

Никой не отговори. На Лио му се искаше да каже, че китайските вярвания нямат нищо общо с митовете на гърците и римляните. Бяха съвсем различни, нали така? Съществуването на Франк обаче доказваше, че културите са взаимносвързани. Семейство Занг бе започнало пътя си от Древна Гърция, бе минало през Рим и Китай и накрая бе стигнало Канада.

Освен това Лио си спомни за срещата си с Немезида край Голямото солено езеро. Тя го бе нарекла седмото колело, човекът, който няма място в групата. Дали не бе имала предвид, че ще се превърне в призрак?

Джейсън опря длани на облегалките на стола си.

— Нека се съсредоточим върху проблемите, които можем да решим. Приближаваме Болоня. Може би ще научим повече за джуджетата, които Хеката…

Внезапно корабът се разтресе, все едно е ударил айсберг. Чинията на Лио се хлъзна по масата. Нико падна от стола си, удари си главата в бюфета и рухна на пода. Дузина вълшебни бокали и чинии се стовариха отгоре му.

— Нико! — скочи Хейзъл да му помогне.

— Какво… — опита се да стане Франк, но корабът се залюля в другата посока. Той се просна върху масата, а лицето му се удари точно в чинията с яйца на Лио.

— Вижте! — посочи към стените Джейсън. Сцените от лагера на нечистокръвните премигнаха и се смениха с друго изображение.

— Невъзможно — прошепна Лио.

Нямаше как магията да покаже друга картина, но ето че едната стена се изпълни с грозно разкривено лице с жълти зъби, рунтава червена брада, брадавичест нос и две несъразмерни очи. Едното око бе много по-голямо от другото и се намираше по-нависоко на лицето му. А лицето сякаш се опитваше да си прояде път към стаята.

Другите стени премигнаха и показаха кадри от горната палуба. Пайпър стоеше на руля, но нещо не беше наред. От раменете надолу бе увита със скоч, в устата й бе натъпкан парцал, а краката й бяха вързани за главната конзола.

На главната мачта тренер Хедж бе овързан по подобен начин, докато гротескно създание в нелепи дрехи, наподобяващо нещо средно между гном и шимпанзе, подрипваше около него и поставяше розови ластици в косата му.

Грамадното лице от лявата стена се отдръпна назад и Лио успя да види цялото същество — още един грозен гном, който, подобно на първия, бе облечен по безобразен начин. Припкаше по палубата и тъпчеше разни предмети в конопената си торба — кинжалът на Пайпър, джойстиците на Лио. След това изтръгна архимедовата сфера от командната конзола.

— Не! — извика Лио.

— Ъъх — изпъшка Нико от пода.