Сняг през април
- Автор: Пилчер Розамунда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 978–954–398–311–7
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сняг през април». Краткое содержание книги:
Красивата Керълайн се отправя на рисковано пътуване към Шотландия, за да открие своя по-голям брат, когото не е виждала от години. Тя се надява бързо да се справи с тази задача и да се завърне навреме в Лондон за собствената си сватба. Но капризното шотландско време се оказва сериозно препятствие за младата шофьорка и малкият й автомобил се озовава в дълбока пряспа.
Спасителят на Керълайн е млад мъж, който изживява семейна трагедия. И двамата герои са на път да сторят големи грешки с живота си, но дали пък няма да успеят заедно да спасят себе си!
– Моята кола? А какво ще трябва да кажа, когато Даяна връхлети като вихрушка през градината с купчина неудобни въпроси?
– Можеш да кажеш, че колата е на ремонт. Това е просто една малка благородна лъжа.
– Това е нещо повече от благородна лъжа, това е предизвикване на Провидението. Колата не е влизала в сервиз, откак съм я купил, вече цели седем години. Представете си, че се повреди?
– Ще рискуваме.
– А пари?
– Аз имам достатъчно.
– И кога смятате да се върнете обратно?
– Четвъртък или петък. С Ангъс.
– Вие сте безнадеждни. Ами ако той не иска да дойде?
– Тогава ще му мислим.
Кейлъб се изправи, неспокоен и нерешителен. Отиде до прозореца да види дали Айрис си идва, за да му помогне да се измъкне от тази застрашителна дилема. Но нямаше и следа от нея. Каза си, че това са децата на най-близкия му приятел. И въздъхна.
– Съгласен съм да ви помогна и ако ви давам колата си, това е само, защото мисля, че е крайно време Ангъс да поеме някаква отговорности. Смятам, че вече трябва да се върне. – Той се обърна, за да ги погледне. – Но искам да знам къде отивате. Адресът. Колко дълго ще...
– Стреткори Армс, Стреткори. И ако не се върнем до петък, можеш да кажеш на Даяна къде сме отишли. Но не и преди това.
– Добре тогава. – Кейлъб поклати голямата си глава с такова изражение, сякаш е принуден да я пъхне в бесилката. – Споразумяхме се.
Заедно съставиха телеграма до Ангъс.
Ще бъдем в Стреткори във вторник вечерта, за да обсъдим важен план с теб!
С любов Джоди и Керълайн
След като приключиха с това, Джоди написа писмото, което трябваше да оставят за Даяна.
Скъпа Даяна,
Получих писмо от Ангъс, той е в Шотландия, затова аз и Керълайн отиваме да го потърсим. Ще се опитаме да се върнем до петък. Моля те, не се тревожи.
Но писмото за Хю не беше толкова лесно и Керълайн се поти над съставянето му повече от час.
Скъпи Хю,
Както Даяна ще ти каже, Джоди е получил писмо от Ангъс. Той се е върнал у дома от Индия по море и сега работи в Шотландия. И двамата чувстваме, че е важно са се видим с него, преди Джоди да замине за Канада, и затова, когато получиш това писмо, ще бъдем на път за Шотландия. Надяваме се да се върнем в Лондон до петък.
Бих искала да го обсъдя с теб, но ти щеше да се почувстваш длъжен да го кажеш на Даяна, после щяхте да ни разубедите да тръгнем и никога нямаше да го видим. А за нас е важно той да знае какво се случва.
Знам, че това, което правя, е ужасно – да замина така в седмицата преди нашата сватба, без да ти кажа. Но ако всичко е наред, ние ще си бъдем у дома в петък.
С цялата ми любов, Керълайн
***
Във вторник сутринта преваля лек снежец, после спря и остави земята нашарена като с кокоша перушина. Вятърът обаче изобщо не се предаваше, студът продължаваше да хапе все така силно и по вида на схлупеното, оловно небе, си личеше, че иде и по-лошо време.
Оливър Киърни хвърли един поглед навън и реши, че в такъв ден ще е най-добре да си остане вкъщи и да се опита да сложи в ред поне част от делата на Чарлз. Това се оказа мъчителна задача. Чарлз, рационален и прилежен, беше класирал акуратно всяко писмо и всеки документ, отнасящ се до работата на фермата, и оправянето с нея щеше да бъде доста по-просто, отколкото си го бе представял. Но имаше и други неща. Лични неща. Писма и покани, паспорти с изтекъл срок, хотелски сметки и снимки, телефонното тефтерче на Чарлз, дневникът му, сребърната автоматична писалка, която му бяха подарили на двадесет и първата му годишнина, сметка от шивача.
Оливър си спомни гласа на майка си, която им четеше една поема от Елис Дюър Милър:
Какво да правиш с женските обувки,
когато жената е мъртва?
Наложи си да бъде по-корав. Скъса писмата, сортира снимките, изхвърли натрошения червен восък от печатите на пликовете, парчета от връвки, един счупен катинар без ключ, пресъхнало шише от туш. До момента, в който часовникът удари единадесет, кошчето за хартия преливаше и той точно се канеше да събере целия боклук и да го отнесе в кухнята, когато чу хлопването на вратата. Тя бе полуостъклена и издаде глух звук, който отекна през облицования с ламперия салон. С кошчето в ръка Оливър отиде да види кой е и се натъкна на Лиз Фрейзър, вървяща през коридора към него.