Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Щом е така, защо е било изключено от канона?
- Защото някои от поученията в него могат да бъдат изтълкувани като гностични - обясни Томаш. - Нещо, което ортодоксалните християни в Рим се стараели да избягват. Но Евангелие от Тома е документ, съдържащ историческа информация, която може да бъде твърде съществена, въпреки че по този въпрос учените са на различни мнения. Така или иначе откриването на ръкописа засилило старото подозрение, че източникът Q - изгубеният ръкопис, от който са черпили информация Матей и Лука, е също текст, съставен само от поучения.
Валентина поклати глава в знак на съгласие и каза:
- Всичко това е много интересно. Но какво всъщност целите?
Историкът изправи рамене и насочи вниманието си към пълните с книги рафтове на Ватиканската апостолическа библиотека.
- Искам да стигна до следния въпрос - каза той, обръщайки се към събеседничката си. - Къде са оригиналите на каноничните текстове, от които е съставен Новият завет?
Сините очи на инспекторката от Криминалната полиция с почти инстинктивно движение проследиха Томаш във визуалната му разходка из Sala Consultazioni Manoscriti.
- Ами... тук, във Ватикана. Може би точно в тази библиотека. - Тя усети изпитателния поглед на събеседника си и се разколеба. - Не са ли тук?
Томаш поклати глава.
- Не - лаконично каза той. - Няма оригинали.
- Моля?
- Не съществуват оригинали на текстовете от Новия завет.
IX
ИЗСЛЕДВАНЕТО НА РЪКОПИС НА МОНИТОРА БЕШЕ ТРУДНА ЗАДАЧА, която би могла да измъчи всеки, но да вършиш това призори, се оказа истинска лудост. Александър Шварц потърка уморените си, зачервени очи и изправи гръбнак, усещайки болка в ставите. Беше стоял в една и съща поза доста време, като раздвояваше вниманието си между монитора и бележника със записки.
- Стига толкова - прошепна той, усещайки клепачите си натежали. - Не мога повече.
Затвори файла с ръкописа и изключи компютъра. Огледа пустата зала, потънала в мрак; сенките се сгъстяваха на метри от работното място, осветявано от лампата над него. Александър хвърли поглед към рецепцията в дъното, където лампионът също светеше. Искаше да повика служителя на библиотеката, който остана с него през нощта, но не го видя. Навярно бе отишъл до тоалетната.
Прибра разхвърляните листи и бележника, глътна набързо останалото студено кафе в пластмасовата чашка и се изправи. Понечи да направи крачка и залитна, явно тялото му беше сковано от продължителното седене зад масичката. След няколко крачки походката му се нормализира, макар че продължаваше да усеща смътна болка в мускулите. Стигна до рецепцията и се огледа. От младежа нямаше и следа.
- Къде ли се е дянало това момче? - промърмори той.
Надникна в тоалетната, но не го видя. Реши, че е отишъл да си вземе нещо за пиене, и отиде до кафе машината, но не зърна жива душа.
- Хей - извика той. - Ало?
Никой не отговори. Chester Beatty Library се помещаваше в сграда с модерна архитектура. Нощем с тъмните зали и оскъдната светлина, която рисуваше странни сенки по пода и стените, в библиотеката се възцаряваше неподозирано зловеща атмосфера. И най-лошото бе, че тази потискаща атмосфера въздействаше и на самия него.
- Ехо? Има ли някой?
Гласът му отекна из залата и замря. Служителят определено беше изчезнал. Александър реши да не чака повече и се измъкна в коридора. Проблемът беше, че останалата част от етажа тънеше в мрак, а той не знаеше къде се намира ключът за лампата. Тръгна бавно, опипвайки стените, като по-скоро си представяше, отколкото виждаше пътя. Мракът му въздействаше и скоро усети, че губи контрол. Тръпки на страх полазиха кожата му.
- Но това е нелепо... - каза си той в опит да се успокои. - Трябва само да намеря изхода, това е.
В мрака всичко беше невероятно трудно. Придвижи се внимателно и сви зад ъгъла. В същия миг забеляза един силует, обкръжен от мъждив ореол от светлина, и си даде сметка, че не беше сам в коридора.
- Кой е там? - уплашено попита той.
Дочу нечие дишане.
- Аз съм.
- Кой си ти?
Александър се опита да различи чертите на човека, който се приближаваше към него в тъмнината, но не успя. Трябваше му светлина. В този момент се чувстваше ужасяващо уязвим.