![Пенрик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/0/penrik-bg-download.jpg)
Пенрик [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-894-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пенрик [bg]». Краткое содержание книги:
ДЕМОНЪТ НА ПЕНРИК
ПЕНРИК И ШАМАНЪТ
ЛИСИЦАТА НА ПЕНРИК
МИСИЯТА НА ПЕНРИК
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА МИРА
ЗАТВОРНИЧКАТА НА ЛИМНОС
На път към годежа си младият лорд Пенрик попада на необичайна гледка — възрастна жена е паднала от коня си и лежи на земята в безпомощно състояние. Притекъл се на помощ, Пенрик открива, че дамата е свещена от храма, заклета на Копелето, един от петимата богове в неговия свят. С последния си дъх свещената прехвърля в Пен демона си и всички тайнствени сили, които вървят в комплект с него. От този миг животът на Пенрик се променя необратимо — младежът поема по пътя на магьосничеството с всички съпровождащи това рискове. Път, които ще го срещне с интересни хора (не на последно място със собствения му демон на хаоса с все дузината му предишни ездачки), неразрешими загадки, далечни страни, опасни мисии, политически интриги, а накрая — и с любовта
Този сборник в пример за органична смесица от силни характери и отличен хумор!Пъблишърс Уикли
— Ами ако се закълна, че ще работя само върху веждите ти? — попита Пенрик.
— А аз откъде да знам какво правиш изобщо, на Копелето преизподнята? — възрази Аделис, макар неохотата му да се топеше.
— Какво е усещането? — попита го Найкис, обзета от любопитство.
Аделис вдигна рамене и призна:
— Успокоително по странен начин. В повечето случаи.
— Има много време до следващата спирка — изтъкна Найкис и Аделис се остави да го убедят. Смениха си местата и двамата мъже, след няколко несръчни опита, успяха да се нагласят така, че ръцете на Пенрик да имат достъп до главата на Аделис. В резултат дългите крака на магьосника бяха сякаш навсякъде, а стъпалата му се озоваха почти в скута на Найкис.
След известно време очите на Аделис се притвориха.
— Той заспа ли? — прошепна Найкис.
— Не — изръмжа Аделис, а Пенрик се подсмихна. Значи не беше смъкнал гарда си чак толкова. Само дето много скоро Аделис заприлича на отпуснат чувал, а Пенрик се напрегна и по челото му изби пот.
Щом спряха за поредната смяна, Пенрик каза:
— Налага се да пообиколя обора. Няма да се бавя. И да не тръгнете без мен.
Найкис изчака мъничко, после слезе и тръгна след него.
В обора беше хладно и тъмно, и някак приятно с всичките тези коне, които отмаряха в отделенията си. Найкис мярна тънкия силует на Пенрик да се изнизва през вратата в дъното.
Последва го и се озова при голяма купчина конска тор. Острата миризма насищаше въздуха заедно с жуженето на хиляди мухи, което… което внезапно изчезна. С все мухите. Пенрик стоеше облегнат на стената със скръстени ръце, намръщен.
— Какво правиш?
— Хаосът, който се поражда при лечението, трябва да отиде някъде, а смъртта е най-ефикасното средство. Убиването на мухи, бълхи или други паразити, които са подопечни на Копелето, се смята за теологически приемлива жертва. Повечето топлокръвни животни са подопечни на Сина, но има няколко изключения. Плъхове, мишки и други създания, които са се превърнали във вредители. По-големият Брат на моя бог май ми дължи една-две услуги, но знае ли се. Затова — мухи. Досадно е, но пък винаги ги има в изобилие.
Това вероятно беше най-странният разговор, който беше водила в живота си, но… не я изплаши. Найкис се облегна на стената до него и също скръсти ръце в мълчаливо предложение да му прави компания. Той я погледна и се усмихна.
— Но никога хора. — Тази мисъл ѝ действаше успокояващо.
Усмивката му се стопи.
— Е…
Тя го погледна с неизречен въпрос в очите.
— Не съвсем никога. Защото Копелето е богът на изключенията все пак, както и син на Майка си. На най-високите си нива медицинското магьосничество допуска изключения. Не от вида „той или аз“, за които говореше брат ти, така че не му казвай. Ще се развълнува и ще търси под вола теле. Когато трябва да избираш между два живота или един срещу нито един… — Замълча, без да довърши.
Найкис остави мълчанието си отворено, готово да бъде запълнено с думи по негов избор. Или с друго мълчание. За нищо на света не би го притиснала. Би било като да притиснеш твърде силно стъкло.
— А след това лекарят цяла нощ лежи проснат в храма, моли се за знак и получава мълчание. Точно тази молитва не бих я пожелал никому.
— Аз… — Наистина ли можеше да каже „разбирам“? Промени го на: — Съжалявам.
Дворът тънеше в мъртвешка тишина.
Той си пое дълбоко дъх.
— Аз също.
После се оттласна от стената с дежурната си усмивка и двамата хлътнаха обратно в обора.
И какво по-точно знаеше този така разсеян на вид и така младолик човек за „най-високите нива на медицинското магьосничество“?
Започваше да подозира, че отговорът вероятно е „всичко“.
Което влачеше след себе си като лодка мрежа друг въпрос. „Как?“
В късния следобед равнините на провинция Патос постепенно отстъпиха пред нанагорнищата на хълмиста земя и това веднага се отрази на скоростта им. Найкис се успокояваше с мисълта, че неравният терен ще забави в не по-малка степен и преследвачите им. Принудиха се да платят прескъпо за трети чифт коне към впряга, за да прехвърлят най-високия проход.
Магьосникът, явно притеснен, че скоро ще се раздели с пациента си, редуваше лечебни процедури с разходки при всяка спирка — плетеше крака и изчезваше зад някоя постройка да се отърве от хаоса по своя си начин. Покрай тясната карета и честите процедури Найкис започна да си дава сметка, че лечението има ефект не само върху Аделис, но и върху Пенрик. „То буквално го изцежда.“