Пенрик [bg]

— Какво имаше предвид писарят на Пригос, Тепелен, Велка или който е там, когато каза, че е трябвало да си се удавил? Той те познаваше. Както и ти — него.

Пенрик се изкашля.

— А. Да. Точно по този въпрос мислех да поговорим. Отлагах го заради лечението ти. Исках да съм сигурен, че ще прогледнеш. Сега моментът дойде.

Арисайдия махна нетърпеливо с ръка, приканвайки Пен да съкрати въведението.

Пенрик направи свещения знак, потупа два пъти с палец устните си за късмет и се поклони лекичко.

— Нека ви се представя като хората. Аз съм просветен Пенрик от Мартенмост, до неотдавна придворен магьосник на покойната принцеса-архисвещена на този кантон. От година служа при архисвещения на Адрия. Който, поради факта че знам седонийски, както и заради други мои специфични умения, ме зае на своя братовчед дука в ролята на пратеник, който да отнесе в Седония отговора му на твоето писмо, с което го молиш за високо военно назначение в неговата администрация.

Найкис се ококори, а Арисайдия викна:

— Не съм писал такова писмо!

— Било е фалшификат, да. Велка го потвърди. От самото начало е било заговор. Велка, който пътува на същия кораб като мен от Лоди, ми отне съвсем автентичния отговор на дука веднага щом слязох в Патос. Знаеше, че аз съм пратеникът, но не и истинското ми име, нито, види се, истинското ми занятие. Макар че едва ли биха се отнесли различно с мен, ако ги знаеха. Пукнаха ми черепа и ме хвърлиха в бутилкова килия в крайбрежната крепост. В нощта след като са ослепили теб, мен се опитаха да ме удавят в килията. За да прикрият следите си, предполагам.

Найкис ахна.

— Как избяга?

Докато скучаеше край леглото на пациента си в Патос, Пенрик беше съчинил цяла научна статия, описваща новия метод, и сега едва не отвори уста да ги залее с подробности, но осъзна, че не са му задали този въпрос.

— С магия.

Арисайдия го изгледа гневно.

— Ами! Сигурно са го пуснали. Или защото е техен шпионин, или като невинен инструмент да ме държат под око.

Пен се засегна и отвърна троснато:

— Щом толкова искаш да знаеш, изчаках водата да напъни килията наполовина, превърнах част от нея в лед и се покатерих на него, за да стигна до дупката в тавана.

— Не го вярвам това! — изсмя му се Арисайдия. Найкис не изглеждаше толкова категорична.

Пенрик въздъхна.

— Минутка само… — Вдигна ръка пред себе си и събра пръсти. С облекчение установи, че Дез е била права за водата в пустинята, или поне в Седония, когато миниатюрното количество студ постепенно се втвърди в малко зърно лед. Пен се наведе напред, хвана ръката на Арисайдия и пусна леденото парченце в шепата му. Арисайдия побърза да тръсне ръка. За всеки случай Пенрик направи по-голямо зърно лед и за Найкис, която бе така добра да реагира със страхопочитание… а после изведнъж се наведе и го близна.