Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Зидът на стената Крискейвън бе стоял непоклатим хиляда години. Сега с гръм, трясък и тежко скърцане на камък, силата на Земния крал го разклати. Стената се разтърси и се усука на половин миля в двете посоки, гърчейки се като змия.
Но Габорн не можеше току-така да избие онези, които му се противопоставяха.
Усети, че стената е готова да рухне и да се пръсне по негова воля, но за миг-два успя да я задържи, колкото хората да могат да скочат от нея и да се спасят.
След това дори той самият не можеше да я удържи повече и стената изръмжа като ранен звяр и се взриви. Във въздуха полетяха камъни и заотскачаха от шлема му. Вдигна се прах на облаци и вятърът го отвя на север.
Стрелците, скочили от стената, бягаха, скрили главите си с ръце.
Когато прахът се слегна, цяла миля от стената на Крискейвън беше рухнала. Грамадата от каменни отломки беше впечатляваща. На мястото на доскорошната порта Фейман се търкаляха потрошени камъни от падналата арка.
Много от скочилите от стената бяха счупили кой крак, кой — ръка. Десетки рицари бяха паднали от седлата.
Доколкото Габорн можеше да прецени, не беше убил нито един човек.
Отвъд камарата отломки, рицарите на Лоуикър бягаха.
Ерин, Селинор и още десетина рицари препуснаха към падналия Лоуикър. Конете им обкръжиха стария крал и му отрязаха пътя за бягство.
Габорн поведе свитата си през купчините чакъл и потрошен камък на мястото на доскорошната арка над портата Фейман, към своя лежащ на земята доскорошен приятел. Лицето на крал Лоуикър се беше сгърчило от болка, десният му крак беше изкривен. Изглежда, отново беше счупил бедрото си.
— Проклет да си! — изрева Лоуикър. — Дано се избиете двамата с Радж Атън!
— Възможно е — отвърна Габорн. Погледна лежащия на земята Лоуикър с очи, пълни със състрадание. Не искаше да го убива, не искаше да убива никого. Но Лоуикър беше такова голямо зло, толкова могъщ крал, че просто не знаеше какво друго може да направи.
Все пак смееше да се надява, че ще може да поведе хората му на бран.
— Дадох ти знак — каза Габорн. — Сега ще ми се закълнеш ли във вярност? Ще се разкаеш ли за престъпленията си?
Лоуикър се изсмя презрително.
— Разбира се, милорд. Само ме оставете жив, и кълна се в Силите, ще ви пера посраните гащи всяка сутрин!
— Значи предпочиташ да умреш? Смъртта по ли е за предпочитане пред живот в служба?
— Ако ще живея, остави ме да живея, за да ми служат! — изрева Лоуикър.
Габорн не беше очаквал друго. Поклати тъжно глава. Погледна през рамо към рицарите си. Да се убие крал дори в разгара на сражение беше лошо, защото това можеше да предизвика възмездието на друг владетел. Малцина от свитата му щяха да поемат такъв риск. Но да се убие един крал хладнокръвно беше още по-гибелно, защото щеше да предизвика гнева на поданиците на Лоуикър.
Макар да беше най-добре убийството да се извърши от човек, равен по ранг на Лоуикър, Габорн изпита погнуса да го направи. Затова се обърна към придружаващите го лордове и попита:
— Някой от вас иска ли да го довърши?
— Аз ще го направя — заяви твърдо кралица Херин Червената. — Винаги съм се възхищавала на жената на Лоуикър. Сега ще отмъстя за нея.
— Отмъстете, милейди — обади се Селинор. — Но ще ми доставите удовлетворение, ако ми окажете честта да използвате моя меч.
Тя скочи от коня си и взе меча на Селинор.
— Не! — извика крал Лоуикър и немощно понечи да запълзи назад.
Макар и ранен, Лоуикър не беше беззащитен. Все пак беше Владетел на руни, с дарове на мускул и метаболизъм.
И щом кралица Херин се приближи, той мълниеносно измъкна отнякъде нож и го хвърли много опитно.
Кралица Херин се опита да парира с меча си, но ножът я порази право в гърдите.
Проби ризницата й, но дебелата кожена подплата под нея задържа острието.
Очите на Лоуикър се облещиха, когато кралица Херин замахна с меча.
Във Флийдс наказанието за кралеубийство беше да се отсекат ръцете и краката на престъпника. След това го оставяха да умре осакатен. Лоуикър не умря бързо от раните си. Имаше толкова много дарове на жизненост, че не можеше да умре лесно.
Според онези, които ги следваха, Лоуикър преживял в мъки до залез-слънце, когато студът изсмукал топлината от тялото му, така че умрял като змия.
Пат
Злата магесница стоеше пред стените на Карис, прътът в ръцете й пулсираше с болезнено жълтеникавата си светлина, а огнените руни, дамгосани в корубата й, сияеха. Размахваше пръта към стените и Роланд си представяше, че всеки миг ще хвърли някакво ужасно заклинание и кулите ще се стопят на шлака или ще рухнат.