Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
В подножието му оръженоските копаеха ями за укрепления.
След час ниската мъгла, оставена от чародеите, най-сетне се вдигна и Роланд вече можеше да вижда на няколко мили. И щом погледна, се смръзна от ужас.
На юг се виждаше безкрайна колона от хали, спускащи се от високите планини към Карис. Тези около двайсет хиляди хали, които държаха Карис под обсада, бяха само авангардът на огромна армия.
Роланд се беше надявал, че халите ще се запътят на север. Но те като че ли бяха намерили онова, което търсеха — своя нов дом.
Радж Атън стоеше на кулата над портата и наблюдаваше хълмовете на юг. На всяка четвърт миля виждаше по три до девет хали — образуваха дълга редица, която стигаше от Карис чак до планините Брейс и отвъд. Гледката беше влудяваща.
Стената от оръженоски извън градските порти щеше да спре всеки опит за щурм.
Огнетъкачите и съветниците му стояха малко по-назад, а зад гърба му стоеше неговият Дни. Лорд Палдейн Ловеца също се качи на кулата и каза умолително:
— Милорд. Може ли да поговорим?
Радж Атън го изгледа с любопитство. Поведението му изразяваше пълно покорство. Но херцог Палдейн беше умен, прозорлив човек и прочут стратег. Според Радж Атън, ако се срещнеха с Палдейн в открито сражение, херцогът щеше да се окаже един от най-страховитите му противници. А сега беше дошъл при него като куче, подвило опашка между краката си.
— Да?
— Обмислях план за напускане на замъка — каза Палдейн. — Има един голям акведукт при северната стена.
— Знам — отвърна Радж Атън. — Преди седемстотин и четиринайсет години, по време на обсадата на Пиърс, херцог Белонсби се престорил, че напуска града, като накарал част от хората си да гребат с лодки през него нощ и ден. Но когато хората на кайфба Хариминах най-накрая влезли в града и глупаво се напили, за да отпразнуват победата, хората на Белонсби излезли от кралските мазета и ги изклали.
Радж Атън всъщност казваше на Палдейн, че е очаквал това предложение.
— Вие, разбира се, имате много лодки, нали?
— Да — каза Палдейн. — Разполагам с близо осемстотин. Още сега можем да започнем да евакуираме жените и децата на източния бряг на езерото, по десет хиляди души на един път. По моя преценка можем да правим по един курс на всеки два часа. Повече от сто хиляди души на ден. Ако халите не нападнат до шест дни, целият замък ще бъде опразнен.
Радж Атън го загледа замислено. Жени и деца. Спасяването им, разбира се, щеше да е първата грижа за тези мекушави северняци.
Едва не се разсмя. Тези хора бяха неговите стари врагове.
Освен това замисляли ли се бяха изобщо северняците за добруването на неговите жени и деца? През последните пет години северняшките убийци удряха най-вече по неговото семейство — баща му и сестрите му, жени и синове. Войната межда Радж Атън и владетелите на Роуфхейвън беше станала кървава и лична. Нахлувайки на север, самият Радж Атън я беше направил кървава и лична.
Лесно можеше да изведе своите Непобедими с една флотилия и да остави хората на Карис да се бранят сами. Или да започне още сега да евакуира всичките си воини и да приключи до края на деня.
— Кое ви кара да мислите, че на източния бряг ще е безопасно? — попита той. — Не е ли възможно халите да са поставили стража около цялото езеро?
Езерото Донестгрий беше голямо, четиридесет мили дължина от север до юг, близо три и половина мили от източния бряг до западния.
— Може би — предпазливо отвърна Палдейн. — Но моите далекогледци в кулата не забелязват там стражи. — Радж Атън почти виждаше съмненията, вихрещи се в главата на Палдейн, тревогите и страховете му.
Той кимна към халите, маршируващи от планините на юг.
— Може да се окаже, че чакат още подкрепления. Или че са скрили войски зад хълмовете. Не бих подценил злата магесница. Би било глупаво да изложим жените и децата на още по-голяма опасност.
Знаеше, че по източния бряг на Донестгрий има пръснати селца и дори няколко малки укрепления, които хората му можеха да бранят. Но брегът беше толкова скалист и земята — толкова планинска, че я обитаваха само пастири и дървари. Радж Атън се обърна към стария си съветник Фейкаалд.
— Вземете двайсет лодки и ги напълнете със смесена част от нашата войска и хората на Палдейн. Накарайте ги да проверят източния бряг на езерото за хали, след което да навлязат в сушата на няколко мили, за да се уверят, че брегът е безопасен. Когато свършат, да се укрепят в някоя крепост и да ме уведомят.