Принцеса с часовников механизъм

украшения, освен една кадифена панделка, която обгръщаше шията й два

пъти и се спускаше по гърба й. Софи й беше направила прическа —

приятелска услуга, а не задължение на прислужница — и бе сплела ситни

бели плодчета във вдигнатите нагоре къдрици. Теса се чувстваше ужасно

елегантна и забележима. — Макар че си има своите моменти.

— Литературен критик, както винаги — въздъхна тя и зарея поглед

към другия край на стаята, където Шарлот говореше с висок, русокос мъж,

когото Теса не познаваше.

Уил се приведе към нея. От него се излъчваше едва доловим мирис на

нещо зелено и зимно, елха, кипарис или зелени лимони.

— Това в косата ти е имел. — Дъхът му опари бузата й. — Строго

погледнато, това означава, че всеки би могъл да те целуне, когато си

поиска.

Теса го погледна с широко отворени очи.

— Смяташ ли, че е вероятно някой да опита?

Той я докосна лекичко по бузата. Носеше бели велурени ръкавици, ала

младата жена сякаш усети допира на кожата му върху своята.

— Ще убия всеки, който посмее.

— Е — отвърна тя, — няма да е първият път, в който правиш нещо

скандално навръх Коледа.

Уил направи моментна пауза, а после се усмихна широко, с онази

рядка усмивка, от която цялото му лице грейваше и се променяше.

Усмивка, която Теса се бе опасявала, че си е отишла завинаги, изгубена

заедно с Джем в мрака на Града на тишината. Джем не беше мъртъв, но

част от Уил бе отишла с него, когато той си бе тръгнал — част, откъсната

насила от сърцето му и погребана там, сред шептящите кости. През онази

първа седмица Теса се бе тревожила, че любимият й никога няма да се

съвземе, че завинаги ще си остане като призрак, който броди из

Института, без да се храни, и час по час се обръща да каже нещо на някой

липсващ, само за да си спомни за отсъствието му и да замълчи с

помръкнало лице.

Ала Теса беше твърдо решена. Сърцето й беше разбито, но като

излекуваше неговото, сигурна бе тя, по някакъв начин щеше да изцели и

своето. Веднага щом стана достатъчно силна, тя се зае да му носи чай,

който той не искаше, и книги, които искаше; да го кара да ходи тук и там, и

да й помага в тренировките. Каза на Шарлот да престане да се отнася с

него така, сякаш е направен от стъкло и да го праща да се бие, както

преди, заедно с някой от братята Лайтууд, вместо с Джем. Шарлот го беше

сторила, макар и с тревога, и Уил се връщаше от битките окървавен и

покрит със синини, ала с грейнали, оживени очи.

— Това беше мъдро — казала й бе Сесили по-късно, докато двете

стояха край прозореца и гледаха как Уил и Гейбриъл разговарят на двора.

— Да бъде нефилим дава смисъл на живота му. Задълженията му на ловец

на сенки ще му помогнат да се съвземе. Задълженията му на ловец на

сенки и ти.

Теса бе пуснала пердето замислено. Двамата не бяха разговаряли за

случилото се в Кадер Идрис, за нощта, която бяха прекарали заедно.