Принцеса с часовников механизъм

хвърляха още златна светлина в стаята.

Завързани за клоните на дървото — както и висящи от аплиците по

стените, свещниците на масите и дръжките на вратите — имаше

блещукащи кристални руни. Макар и прозрачни като стъкло, те

пречупваха светлината и осейваха стаята с проблясващи дъги. Стените

бяха украсени с венци от бодлива зеленика и бръшлян. Червените

плодчета изпъкваха на фона на зелените листа. Тук-там се виждаха

клонки с белите плодчета на имел. Такава беше закачена дори на

каишката на Чърч, който се въртеше около една от коледните маси със

свиреп вид.

Теса не помнеше някога да е виждала толкова много храна. Масите

бяха отрупани с резени пилешко и пуешко месо, дивеч и заешко, коледна

шунка и пайове, тънки сандвичи, сладолед и сладкиши със сметана,

желиран крем и пудинг, плодови желета с цвят на скъпоценни камъни,

пандишпан, напоен с вино и коледни пудинги, полети с бренди, леден

шербет, греяно вино и огромни сребърни купи, пълни с коледен пунш.

Имаше рогове на изобилието, от които се изсипваха дребни лакомства и

бонбони, както и торбички на Сейнт Никълъс*, всяка от които съдържаше

парче въглен, бучка захар или кисел бонбон, за да покаже на онзи, който я

получеше, дали държанието му през изминалата година е било

непослушно, сладко или кисело. По-рано през деня, преди пристигането на

гостите, обитателите на Института бяха пили чай и си бяха разменили

подаръци. Настанена в скута на Хенри, който седеше в своя подвижен стол,

Шарлот беше отваряла подарък след подарък за бебето, което трябваше

да се роди през април. И чието име, както бе решено, щеше да бъде Чарлс.

„Чарлс Феърчайлд", гордо бе заявила Шарлот, вдигайки мъничкото

одеялце, което Софи бе изплела за нея и в чийто ъгъл имаше красива

бродерия — „Ч. Ф."

* Светец от III-IV век, чиято фигура служи за основа на съвременния

Дядо Коледа. — Бел. прев.

— Чарлс Бюфорд Феърчайлд — поправил я бе Хенри.

Шарлот бе направила гримаса и Теса, избухвайки в смях, бе попитала:

— Феърчайлд? Не Брануел?

Шарлот се беше усмихнала срамежливо.

— Тъй като съм консул, беше решено, че детето ще носи моето име.

Хенри няма нищо против, нали, скъпи?

— Ни най-малко — отвърнал бе съпругът й. — Особено при

положение че Чарлс Бюфорд Брануел би звучало доста глупаво, докато

Чарлс Бюфорд Феърчайлд звучи прекрасно.

— Хенри...

Теса се усмихна при спомена. Беше застанала близо до коледното

дърво и гледаше как членовете на Анклава в целия им блясък крачат

насам-натам и се смеят. Жените бяха в наситените искрящи тонове на

зимата — рокли от червен сатен, сапфиреносиня коприна и златна тафта,

а мъжете — в елегантни вечерни костюми. Софи стоеше заедно с Гидеон,

спокойна и сияеща в рокля от тъмнозелено кадифе. Сесили също беше тук,

облечена в синьо и обикаляща навсякъде с видимо удоволствие, докато

Гейбриъл я следваше, изтъкан сякаш от дълги крайници, разрошена коса