Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Всъщност сега тя изглеждаше далечна като сън. Сякаш се бе случило с
някой друг, не с нея. Не беше сигурна дали и Уил изпитва същото. За
сметка на това бе сигурна, че Джем е знаел или предполагал, и че
прощаваше и на двама им, но от деня, в който Джем си бе тръгнал, Уил
повече не се бе приближил до нея, не й бе казал, че я обича, не я бе
попитал дали тя го обича.
Като че ли бяха минали векове, макар че всъщност бяха едва две
седмици, преди той да я завари сама в библиотеката и да я попита, някак
отсечено, дали иска да отиде на разходка с каретата на следващия ден.
Озадачена, Теса бе приела, чудейки се тайничко дали няма и друга
причина Уил да търси компанията й. Загадка, която да разследват?
Признание, което искаше да й направи?
Ала не, оказало се бе най-обикновена разходка с карета през парка.
Застудяваше и по краищата на езерцата бе започнала да се образува
ледена коричка. Голите клони на дърветата бяха печални и красиви и Уил
бе подхванал учтив разговор за времето и забележителностите на града.
Изглеждаше твърдо решен да продължи обучението й за Лондон оттам,
докъдето бе спрял Джем. Отидоха в Британския музей и Националната
галерия, в Кю Гардънс* и в катедралата „Сейнт Пол", където Теса най-
сетне изгуби търпение.
* Кралската ботаническа градина в Кю; голям комплекс от
ботаническа градина и оранжерии в югозападната част на Лондон, между
районите Ричмънд и Кю, исторически парков ландшафт, оформян в
периода от XVII до XX век. — Бел. ред.
Бяха в прочутата „Галерия на шепота" и тя се бе облегнала на
перилата, загледана в катедралата под тях, докато Уил й превеждаше
латинския надпис на стената на криптата, в която беше погребан
Кристофър Рен — „Ако търсите неговия паметник, огледайте се наоколо".
Разсеяно, тя бе протегнала ръка назад, за да я пъхне в неговата, при което
той незабавно се бе дръпнал с пламнало лице.
Теса го бе погледнала изненадано.
— Нещо не е наред ли?
— Не — отвърнал бе Уил прекалено бързо. — Просто... не те доведох
тук, за да те награбя в „Галерията на шепота".
Младата жена избухна.
— Не те моля да ме награбиш в „Галерията на шепота"! В името на
Ангела, Уил, ще престанеш ли да бъдеш толкова любезен!
Той я погледна слисано.
— Но не предпочиташ ли...
— Не, не предпочитам. Не искам да бъдеш любезен! Искам да си
бъдеш Уил! Не искам да ми показваш архитектурни забележителности,
сякаш си някакъв пътеводител! Искам да казваш ужасно шантави, забавни
неща, да съчиняваш песни и да бъдеш... — „онзи Уил, в когото се влюбих",
за малко да каже тя. — И да си бъдеш Уил — довърши вместо това. — Или
ще те цапардосам по главата с чадъра си.
— Опитвам се да те ухажвам — разгневи се Уил. — Да те ухажвам,
както подобава. Затова се държа така. Знаеш го, нали?
— Господин Рочестър никога не е ухажвал Джейн Еър — изтъкна Теса.
— Не, той се облече като жена и изкара акъла на горкото момиче. Това
ли искаш?
— От теб би излязла страшно грозна жена.
— Напротив. От мен би излязла поразяваща красавица.
Девойката се разсмя.
— Ето — каза тя. — Това е истинският Уил. Не е ли по-добре така? Не
си ли съгласен?
— Не знам — отвърна той, измервайки я с поглед. — Боя се да
отговоря. Казвали са ми, че когато си отворя устата, на американските
момичета им иде да ме цапардосат с чадър.
Теса отново се разсмя и много скоро и двамата се смееха, а
приглушеният им кикот ехтеше сред дебелите стени на „Галерията на
шепота". След това нещата между тях определено бяха станали по-лесни и
усмивката, с която Уил й бе помогнал да слезе от каретата, когато се
върнаха в Института, беше ведра и истинска.
Същата нощ някой бе почукал тихичко на вратата на стаята й и когато
бе отишла да отвори, тя бе открила една книга на пода в коридора.
„Повест за два града". Странен подарък, помислила си бе Теса. В
библиотеката имаше екземпляр от книгата, който тя можеше да чете
толкова често, колкото си поискаше, но този тук беше чисто нов, с
квитанция от „Хатчардс"*, пъхната между корицата и заглавната страница.
Едва когато я отнесе в леглото със себе си, Теса забеляза, че на заглавната
страница е написано нещо.
* Най-старата книжарница в Англия; отваря врати в Лондон през
1797 г. и съществува и до днес. — Бел. прев.