Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Гаред се ухили широко.
— Капитан, а? Скуайър?
— Не… приемай — промълви през стиснати зъби Лийша.
От титлата нямаше никакъв смисъл. Гаред вече предвождаше дърварите. Това беше просто клопка, за да се врече във вярност на короната и да признае, че дърварите принадлежат към армията на Райнбек, а не са частна военна сила.
Гаред се позасмя.
— Спокойно. Няма да приема.
Вдигна глава към графа.
— Много мерси, Ваша Светлост, обаче в Хралупата има много повече дървари, отколкот’ Дървени войници.
Всички в помещението застинаха очаквателно. Тамос потърси копието си с ръка.
— И какво точно искате да кажете, господин Кътър?
Гаред посочи Гамон с брадичка.
— Ядрото да ме глътне, ако ще съм със същата титла като тоз пикльо. Искам да съм генерал. А, да… и барон или нещо такова.
Гамон се намръщи, ала Тамос кимна.
— Сторено.
Лийша обори лице в дланите си, а главата отново я заболя.
— Идиот — промърмори Роджър твърде тихо, за да го чуе друг освен нея.
Тамос се надигна и посочи Гаред с копието си.
— Коленичи.
Гаред се усмихна победоносно на Лийша и пристъпи напред, като падна на едно коляно. Тамос постави върха на копието си на рамото на дърваря. Пастир Хейс също пристъпи напред, протегнал износена, но красива книга с кожена подвързия, украсена със златни надписи.
— Постави дясната си ръка на Канона, синко.
Гаред го стори и затвори очи.
— Кълнеш ли се във вярност към Негова Светлост граф Тамос от Хралупата, да отговаряш пред него и никого другиго, отсега до смъртта си?
— Да — отвърна Гаред.
— Заклеваш ли се да спазваш и налагаш закона му — продължи Хейс, — да въздаваш справедливост на поданиците си, хората от Хралупата на дърваря, и да поразяваш враговете им?
— Да — каза Гаред. — Два пъти за последното.
Тамос се усмихна мрачно.
— С властта, дадена ми от брат ми, херцог Райнбек, Носител на Бръшлянената корона, Закрилник на Горската твърдина и лорд на цял Анжие, именувам те генерал Гаред Кътър, барон на Хралупата. Може да станеш.
Гаред се изправи, по-висок от графа, макар Тамос да стоеше навръх платформата. Графът направи знак към Касапите.
— Вие ще получите униформи и брони. Моля, бароне, посъветвай се с лейтенантите си и приготви войниците за оглед под строй. Касапите издигнаха в чин повечето от нисшестоящите офицери, но можеш да промениш решенията им, ако смяташ за нужно.
Тонът му накара това да звучи като ужасна идея.
— Добре — и Гаред кимна, като изпъна ръка. — Мерси.
Тамос изгледа дланта на Гаред, сякаш дърварят току-що си беше избърсал задника с нея, но накрая вдигна рамене и се ръкува с него.
— Знам, че ще сте чест за Бръшлянения трон, генерал Кътър.
Гаред се ухили широко.
— Генерал Кътър. Харесва ми как звучи.
Тамос изсумтя.
— И така, генерале, как оценявате красианската армия?
— Голяма, както каза и Лийша — каза Гаред, — но разпръсната. Ще стигнат дотук в крайна сметка, но ще се помотат. Имаме достатъчно време, за да се приготвим за тях.
— Значи си съгласен с господарката Лийша, че трябва да са свободни да обитават Хралупата?
Гаред поклати глава.
— Бих ги наглеждал, дума да няма. Но съм ги виждал да се бият, и с хора, и с ядрони. Имат много повече опит от нас. Изпратиха мъже, които да ни учат как да убиваме демони. Мисля, че трябва да сме глупаци, за да не им позволим.
— Добре тогава — каза Тамос. — Нека хората ти ескортират кервана до земите на господарката Пейпър. Разположи по краищата им пазачи. Обучавайте се с шарумите, но не ги изпускайте от поглед, двама души за всекиго от тях.
— Трима за всекиго, ако имаме някакъв акъл — каза Гаред.
Тамос кимна.
— Сторете, както смятате за най-редно, генерале.
Как все се забърквам в тия каши? — запита се наум Роджър.
Но нямаше избор, освен да се изкаже. Ядрото го взело, ако се просне в двора на Лийша, след като при Смит го чакаше хубава стая.
Роджър се прокашля шумно и всички обърнаха глави към него.
— А съпругите ми? Не може ли поне те да останат в града?