Торбарите [bg]

— Ха! — противеше се Норман. — Да не смяташ, че е мислил за нас, организирайки това? Не ставай глупак! Седмичната му заплата беше седемнайсет долара, а идваше на работа с Буик за две хиляди и триста.

Бърни драсна клечка кибрит и я поднесе към пурата, дръпвайки ожесточено, докато я разпали. После издуха облак дим и хвърли клечката в пепелника.

— Назначавам го за помощник-директор в салона „Норман“. Сега всичко ще се оправи, мисля си аз. Какви неприятности може да ми докара в една такава голяма фирма? Неприятности ли? Охо! — той се изсмя горчиво. — Когато се връщам след шест месеца, намирам, че е превърнал театъра в публичен дом и тотализатор! Изведнъж всички водевилни групи в страната искат да играят при „Норман“. Че защо пък не? Да не би „Стейт“ на Лоуи или „Палас“ да имат най-хубавите разпоредителки на Бродуей, готови да подлагат задник от десет сутринта до един през нощта? Да не би „Стейт“ или „Палас“ да имат помощник-директор, който приема залози за всяко надбягване в страната, без да става нужда да напускаш гримьорната си?

— Но Галагър и Шийн, Вебер и Фийлдс — всички играха в театъра, нали? — припомни му Холи. — И все още играят. Това ни създаде престижно име.

— Добре, че го измъкнах оттам и го пратих при Хопкинс в Бруклин, преди да ни е спипала моралната полиция — не отстъпваше Норман. — Сега няма за какво да се тревожа, мисля си аз. Какво ще ни стори в Бруклин? Връщам се на Крайбрежието спокоен. Ще мога да си отдъхна и да забравя.

Изведнъж Норман отново скочи на крака.

— А само след шест месеца се връщам и какво намирам? Той се подиграва с цялата компания. И печели повече от един заместник-президент.

Холи го погледна.

— Може би точно това трябва да направиш.

— Какво?

— Да го назначиш за заместник-президент — обясни Холи.

— Но… но той е още хлапак — каза Норман.

— Миналия месец навърши двадесет и една години. Той е точно такъв младеж, какъвто бих желал да имаме на наша страна.

— Не — отсече Норман, като се отпусна пак в стола си. Внимателно изгледа касиера. — Колко получава сега?

— Триста и петдесет седмично — бързо отговори Холи. Норман кимна.

— Изкарай го оттук и го прехвърли в рекламния отдел на студиото — каза той. — Там няма да ни създава бели. Лично ще го наблюдавам.

Холи кимна и се изправи.

Бърни почака касиерът да напусне кабинета, преди да посегне към телефона. Ще се обади на сестра си и ще й каже да не се безпокои. Той ще заплати разноските им по пренасянето в Калифорния. После се сети. Тя нямаше телефон и ще трябва да я викат от сладкарницата долу. Върна слушалката. Ще прескочи да се види с нея, след като се наобядва. Тя никога не излизаше. Винаги си беше вкъщи.