Торбарите [bg]

Бригадирът заговори с равен глас:

— Ще ти струва пет долара да слезеш от камиона, чифутче! — каза той. — Ако ги нямаш, ще си останеш там!

Дейвид плъзна ръка в джоба. Металът беше леденостуден, когато нахлузи месинговия бокс на пръстите си.

— Имам нещо за теб — отвърна кротко той, пристъпвайки към него все още с ръка в джоба.

— Ето че поумняваш, чифутче — каза бригадирът, извръщайки поглед от Дейвид към тълпата. Точно в този момент Дейвид го цапардоса. Така, че усети болка в ръката, когато боксът раздра бузата на бригадира. Сподавен писък се изтръгна от гърдите на бригадира, когато металните шипове разрязаха лицето му като презрял пъпеш.

Извъртя се диво към Дейвид и му нанесе удар отстрани на главата, който го залепи за камиона. Дейвид почувства как вените запулсираха по челото му. Трябваше да се бие бързо, иначе онзи щеше да го убие. Разтърси глава, за да я избистри и вдигна поглед, за да види как шефът на платформата пристъпя към него. Подпря крака отстрани на камиона и използвайки тази допълнителна устойчивост, замахна към лицето на противника.

Ударът въобще не достигна целта. Бригадирът го парира с вдигната ръка, ала това го запрати назад към ръба на платформата. Дейвид отново замахна. Той направи опит да избегне удара, но се олюля и падна от платформата на земята.

Дейвид се наведе над хидравличния крик и погледна към него. Тъкмо се изправяше на ръце и колене. Обърна се към Дейвид, кръвта се стичаше по лицето му, а устните бяха присвити злобно над зъбите.

— Ще те убия за това, чифутско копеле!

Дейвид го изгледа отгоре. Онзи се беше изправил на едно коляно.

— Ти си го пожела, господинчо — каза той и посегна към крика.

Бригадирът на платформата изпищя, когато тежкият крик се стовари отгоре му. После остана да лежи притихнал, с лице към земята, а крикът стоеше върху гърба му като допотопен звяр.

Дейвид бавно се изправи, дишайки тежко. Изгледа тълпата, която бе започнала да се разпръсква с пребледнели от уплаха лица. Топлийката се покатери отзад на камиона. Погледна към бригадира.

— Мислиш ли, че си го пречукал?

Дейвид сви рамене. После мушна месинговия бокс в джоба на приятеля си.

— Най-добре разкарай камиона.

Топлийката кимна и се настани зад кормилото, а Дейвид пристъпи към товарната платформа. Камионът излезе на улицата в момента, когато Уагнър се появи с един полицай. Полицаят огледа Дейвид.

— Какво е станало?

— Нещастен случай — отговори Дейвид.

Полицаят погледна бригадира.

— Извикайте линейка — бързо разпореди той. — Някой трябва да ми помогне да вдигна това от него.

Дейвид се обърна и тръгна към товарния асансьор. Чу дрънкането на линейката, докато се миеше. Вратата зад гърба му се отвори и той се обърна.

Шерифът бе застанал там с кърпа в ръка.