![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Никак не беше зле, никак — коментира Майра. — Ти наистина съумя да придадеш убедителност на думите си. Жалко, че изостави кариерата си на актьор.
— За бога, Ед, ще изведеш ли тази жена оттук, преди да съм й прерязал гърлото?
— Много бих искал да ти услужа, но трябва да се прибирам. Едното от децата е болно от грип. Има ли нещо, което искаш да обсъдим заедно?
— Не, имах предвид само материала за Карлайл. Благодаря ти, че го донесе.
— Добре тогава. Лека нощ. — Бишъп стана и си излезе.
— Защо не се прибереш и ти? — попита Долан и облече мушамата си.
— Нямам желание да се върна в моята стая, която прилича повече на коридор. Предпочитам да остана тук. Ще си създам уют…
— Започвам да разбирам. Мислиш, че няма да се върна сам, нали?
— Откъде ти щукна такава мисъл? Та аз имам безгранична вяра в теб, Майкъл, безгранична. Нямаш представа ДОКЪДЕ ти вярвам — докъдето мога да запратя тази библиотека, като ми вържат отзад и двете ръце.
— О, господи.
— А пък ако бях на твое място — продължи Майра, — в никакъв случай не бих довел жена със себе си. Ще бъде малко неудобно да спим и тримата в това легло… Не забрави ли нещо? — спря го тя на вратата. — Няма ли да вземеш новия си пистолет?
— Задръж го. Ще ти бъда признателен, ако захапеш предния му край и натиснеш спусъка. Но не в леглото ми. Чаршафите са съвсем чисти.
VI
Представлението вече свършваше, когато Долан отиде направо зад кулисите — играеха четвъртото действие от „Ана Кристи“, сцената, в която Бърк казва на Ана, че се е цанил на парахода „Лъндъндери“ и заминава за Кейптаун. Долан поостана известно време, за да разбере кой от новите играе ролята на Бърк, после се запъти към задната част на сградата, отвори голямата противопожарна врата и през служебното стълбище се озова в Бамбуковия салон. Джони Лъндън, Дейвид и Ейприл се бяха разположили в плетените кресла и явно се чудеха какво да правят.
— Здравей, Ейприл…
— Здравей, Майк — отвърна тя и се изправи.
— Виж ти, косата ти вече с изсъхнала…
— Това е, защото главата ми е пламнала — сопна се тя и излезе демонстративно.
— Какво й става? — зачуди се Долап.
— Сигурно е от изненадата, че те вижда в театъра — обясни Дейвид. — За къде си се издокарал така?
— Бях на гости. Как си, Джони?
— Добре. А ти си добил вид на преуспяващ човек…
— Още две вноски и колата е моя. Кой играе ролята на Бърк? Мислех, че са я дали на Пат Мичел…
— Пат се разболя от заушка. А онзи приятел се казва Уикъф — обясни Дейвид. — Научи ролята за осем часа. Как ти се стори?
— Гледах го само няколко минути. Справяше се май…
— Би трябвало. Чака за роля от години.
— А какво прави Ейприл тук? Играе ли нещо в пиесата?
— Не… кажи му го ти, Джони…
— Не е моя работа. Ако искаш, ти му кажи.
— Ейприл е хлътнала по Емил — ухили се Дейвид.
— Кой Емил, електротехникът ли?
— Точно по него.
— Откога?
— От три-четири дни. Само че този път наистина е откачила. Твърди, че не може да живее без него. Тъкмо ни разправяше за поетичната му душа, когато ти дойде…
— Значи затова излезе. А какво казва Рой Менефи по този въпрос, Джони?
— Бесен е, но може ли да направи нещо? Нещастник, жал ми е за него. Ако Ейприл беше моя жена, щях да й извия врата.
— Правилно — съгласи се Долан. — Къде е Майора?
— Навярно някъде зад сцената…
— Време ми е да си тръгвам. Ще ти се обадя, Дейв, тези дни, да поприказваме като хората и да ти се отчета…
— Нямаш бърза работа, Майк…
— Довиждане — рече Долан и излезе.
По стълбите срещна Тимоти Адамсън.
— Мога ли да поговоря за малко с теб, Майк?
— Разбира се, Тим. Да се качим горе…
— Добре, че се видяхме днес тук — заговори Тимоти, докато вървеше подир него в коридора. — Утре щях да идвам да те търся…
— Какво толкова има?
— Нали знаеш откога се въртя в този театър, Майк?