![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Е, аз пък искам да спре по-бързо. Майк, къде ще отидем сега?
— Имаш предвид за през нощта ли?
— Да…
— Не знам. Май ще е най-добре ти да се прибереш вкъщи. Сутринта ще обсъдим какво да правим…
— Какво има да се обсъжда? Нали сме женени?
— Да, но трябва да се свършат много неща. Първо трябва да ти купя халка и да върна тази, която взех от съдията. После ще се наложи да разговарям с баща ти… рано или късно…
— Той е в Сан Франциско…
— Така ли? Великолепно. Това ми дава малко време да обмисля нещата. Виж какво, много те моля, Лилиан, не казвай на никого. За известно време, а? Мнозина ще бъдат против нашия брак, така че ще имаме нужда от време, за да се подготвим.
— Но, Майк, защо да не отидем някъде тази вечер и да поговорим?
— И тук може да поговорим. Не става въпрос за това. Имам нужда от време. Трябва да обмисля…
— Преди два часа не се държеше така — упрекна го Лилиан малко нацупено.
— Не ме разбирай неправилно. Не съм от онези, които започват да се вайкат, след като всичко е свършило. Никога не съжалявам за постъпките си. Но трябва да признаеш, че всичко стана доста внезапно…
— Поне да можехме да отидем на хотел. И без това ще имам такива разправии, поне да получа нещо от дивидентите…
— Хайде, вече не вали така силно. — Долан скочи от високото столче. — Прибираш се вкъщи.
След като я остави пред вратата на дома й (без да я целуне за лека нощ), той се понесе безцелно в дъжда, опиянен както винаги от лъсналите улици, влажния дъх и съвършената безлюдност на града:
бррр
бррр
бррр
бррр
бррр
В главата му се въртяха колела, съзнанието му не се занимаваше с нищо конкретно, макар че той се мъчеше да направи точно това — да се съсредоточи, да се съсредоточи като преситен, презадоволен, отвратен от секс човек, който е започнал любовна връзка с прекрасно момиче и се опитва да събере мислите си, опитва се отчаяно, а не успява, разсъждава за какво ли не, но не и за това.
В крайна сметка той се отказа и се прибра вкъщи — покатери се през един от прозорците на долния етаж и в тъмното се добра до стаята на Ернст. Запали лампата. Ернст спеше дълбоко, хъркаше, давеше се и мучеше. Долан отиде при него и го събуди, за да не се измъчва.
— Какво има? — попита успокоен Ернст с характерния си акцент и замига насреща му.
— Направи ми място — каза Долан и започна да се съблича.
— Защо не идеш в леглото си? — поинтересува се Ернст без упрек в гласа.
— Заето е. От Майра!
— Пак ли?
— Да…
— Глупак си ти, Майк. Тя е привлекателна жена.
— Знам…
— Вали ли? — попита Ернст и се надигна — едва сега бе доловил барабаненето на дъжда по покрива.
— Да…
Ернст стана от леглото си и отиде до прозореца, за да погледне навън. Не носеше пижама. След малко се върна усмихнат.
— Обичам дъжда. Напомня ми за моя край…
— За Германия ли?
— Да. — Той си легна отново.
— А на мен ми напомня за Франция.
— За войната ли?
— В известен смисъл…
— Къде се намираше в същата нощ преди деветнайсет години?
— При възвишенията Сен Мийел. А ти?
— При възвишенията Сен Мийел. Откъм Мон Сек.
— Колко странно. Аз бях в Еси. На утрешния ден преди деветнайсет години се сдобих с това. — Долан му показа белега от шрапнел на дясното си бедро, който напомняше контурите на Флорида. — Може би парчето дойде откъм вашата батарея…
— Може би…
Долан изгаси осветлението, върна се до леглото и потърси опипом завивките. Повдигна чаршафа и повтори:
— Направи ми място.
— Късмет имаш, че не си загинал…
— Така ли мислиш? — попита Долан и се обърна настрани.
Все още валеше, когато Долан стигна до редакцията. Там беше само Майра и четеше коректури.
— Добро утро — поздрави го тя и му се усмихна очарователно.
— Добро е и в буквалния смисъл, нали? — отвърна Долан и отиде да остави мушамата и шапката си в коридора. — От хоризонт до хоризонт са се разстлали прекрасни сиви облаци. Имам чувството, че целият дъжд на света се е събрал в тях…