Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Не исках да ви наскърбя толкова, Джудит — подхвана той, — казах го с добри намерения. Прекалих със съветите, виждам това; да, прекалих и ви моля за извинение. А понеже наистина ви уважавам, радвам се, като мога да ви кажа, че се оказахте много по-добра, отколкото ви виждах с моята суетност и надменност.
Джудит дръпна ръце от лицето си; сълзите й бяха пресекнали и толкова привлекателна усмивка озари лицето й, че за миг младият човек впери очи в нея с безмълвно възхищение.
— Не говорете повече, Ловецо! — прекъсна го бързо тя. — Боли ме, когато вините себе си. Познавам много добре всичките си недостатъци и виждам сега, че и вие ги открихте. Не ще забравя урока, макар че за миг ми се стори суров. Но нека не говорим повече за тия неща, защото не се чувствам достатъчно смела за подобно начинание, а не бих искала делауерът или Вах-та!-вах, или дори Хети да забележат моята слабост. А сега сбогом, Ловецо!
Джудит си беше възвърнала дотолкова превъзходството, което се дължеше на доброто й възпитание, весел нрав и друга качества, че запази изгодното положение, което толкова неочаквано беше спечелила и успешно предотврати всяко връщане към темата, прекъсната тъй странно, както и чудновато бе подета. Младият човек й позволи да прави всичко, каквото иска и когато тя стисна коравата му ръка между двете си длани, той не се възпротиви, а прие милувката спокойно, като нещо най-обикновено. Страните на девойката бяха пламнали, цялото й лице сияеше от любов и красотата й никога не беше изпъквала толкова ярко, колкото когато хвърли прощален поглед към младия човек, поглед, изпълнен с безпокойство, обич и смирена тъга. В следващия миг тя се прибра бързо в колибата и след като съобщи през един от прозорците на Вах-та!-вах, че белият й приятел я чака, не се показа повече вън.
— Ти познаваш достатъчно характера и обичаите на червенокожите, Вах-та!-вах, за да разбереш какви са условията на моя отпуск — започна Ловецът на делауерски, когато търпеливата и смирена девойка се приближи тихо към него, — и затова най-добре ще разбереш колко малка е вероятността да говоря някога отново с тебе. Малко нещо имам да ти кажа, но и това малко се основава на дългия ми живот сред твоето племе и на наблюденията и опознаването на неговите обичаи. Дори в най-добрия случай животът на една жена е тежък. И без да държа страната на моята раса, трябва да призная, че сред индианците той е още по-тежък, отколкото между бледоликите. Обаче всички жени имат своите изпитания. Носи товара си, както подобава, Вах-та!-вах, и ако той се окаже малко по-тежък, спомни си колко по-лек е той от товарите на другите индианки. Аз познавам Голямата змия добре — той никога не ще се покаже тиранин към онази, която обича, макар че ще очаква да се отнасят към него като към главатар на мохиканите. Предполагам, че ще има и облачни дни във вашата колиба, защото това се случва навсякъде и между всички хора, но когато прозорците и сърцата са разтворени, винаги ще се намери място да проникне достатъчно слънчева светлина. Ти самата произлизаш от голям род, а от такъв род е и Чингачгук. Не ми се вярва някой от вас да забрави някога това и да посрами дедите си. Дано почвата на вашето брачно щастие черпи животворни сили от росата на обичта ви.
— Моят бледолик брат е много мъдър! Вах-та!-вах ще запази в ума си всичко, което й говори неговата мъдрост.
— Това е умно и присъщо на жените, Вах-та!-вах. Да внимават, когато изслушват някого, и да проявяват смелост при изпълнението на добър съвет — това е голямото преимущество на жената. А сега кажи на Голямата змия да дойде да поговори с мен за минута и отнеси със себе си моите най-добри пожелания. Ще мисля за тебе и за твоя бъдещ съпруг, Вах-та!-вах.
Младата индианка не заплака при раздялата. Черните й очи сияеха от чувствата, пламнали в нейната гръд, и блестяха с решителност, която беше в странно и пълно противоречие с присъщата й благост.
Само минута по-късно делауерът се приближи към своя приятел с леките и безшумни стъпки на индианец.