Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Оставете го, на когото желаете, Ловецо, пушката е ваша и можете да правите с нея, каквото искате. Щом това е ваше желание, ако не се върнете да предявите правата си върху нея, ще я получи Чингачгук.
— Но взела ли сте мнението на Хети по този въпрос? Собствеността преминава от родителите на децата, а не само на едно дете. Ако Хети се съгласи, ще бъда съвсем спокоен по този въпрос. Вярно е, Джудит, че сестра ви нито е хубава като вас, нито пък притежава вашия ум, но един човек трябва да бъде толкова по-внимателен по отношение правата и имуществото на оня, който е по-беззащитен.
Без да отговори, девойката се приближи към един от прозорците и извика сестра си. Когато въпросът беше зададен на Хети, простичката и отзивчива девойка на драго сърце се съгласи с предложението да се прехвърлят пълните права на собственост за толкова желаната пушка върху Ловеца.
Поне засега младият човек изглеждаше напълно щастлив и след като изследва за втори и трети път нейните достойнства, той изрази желанието да ги изпита и на дело, преди да напусне водното жилище. Никое момче не би очаквало с по-голямо нетърпение случая да докаже достойнствата на своята свирка или лък, отколкото тоя прост горски жител, който искаше да изпита качествата на пушката си. Като излезе отново на площадката, той дръпна най-напред делауера настрана и му съобщи, че ако се случи нещо сериозно с белия му брат, прочутото оръжие ще стане негова собственост.
— Това е още една причина, поради която трябва да бъдеш внимателен и да не се впущаш в опасност, преди да я прецениш, Змия — прибави Ловецът, — за вашето племе ще бъде истинска победа да притежавате пушка като тази! Мингосите ще позеленеят от завист. И нещо повече, не ще посмеят да се мяркат близо до селото, където знаят, че се намира това оръжие. Затова пази го добре, делауер, и запомни, че сега притежаваш нещо ценно като живо същество, само че без недостатъците му. Ела, приятелю, може би никога няма вече да ми се представи такъв случай, а изпитвам силно изкушение да изпробвам това прочуто оръжие. Изнеси вън пушката си, искам да се прицеля небрежно в нещо с „Убиеца на елени“, за да разберем скритите му достойнства.
Това предложение успокои и даде друга насока на мислите на цялата група. И тъй като в същото време стана ясно, че този опит не може да доведе до нищо неприятно, всички се съгласиха на драго сърце да вземат участие в него и девойките изнесоха навън огнестрелните оръжия с готовност, дори с истинско удоволствие. Въоръжението на Хътър беше доста добро — той притежаваше няколко пушки и обикновено ги държеше заредени, за да бъдат готови във всеки миг, когато се наложеше да ги използва. Сега трябваше само да се поднови зарядът и всяка от пушките щеше да бъде годна за стрелба.
Всички взеха участие в зареждането и скоро то беше привършено. В това отношение жените бяха вещи наравно с мъжете.
— А сега Змия, нека започнем скромно, като изпитаме най-напред обикновените пушки на стария Том и стигнем до твоето оръжие и накрая до „Убиеца на елени“ — каза Ловецът, доволен, че има отново оръжие в ръка, и готов да покаже изкуството си. — Тук има много птици; някои плуват, а други се вият над езерото и голяма част от тях са достатъчно близо до колибата. Кажи и посочи, делауер, животното, което искаш да обезпокоиш. Наблизо, ей там на изток, се намира един рибар — птица, която се гмурка още при блясъка на изстрела; смятам, че тази цел е подходяща, за да изпитаме върху нея и пушките, и барута си.
Чингачгук не обичаше да говори много. Само миг след като птицата му беше посочена, той се прицели и стреля. Както и очакваха, още при блясването водната птица се гмурна и куршумът се плъзна по повърхността на езерото, като докосна водата само на няколко инча от мястото, дето преди малко бе плувала целта.
Ловецът се разсмя сърдечно и естествено, но едновременно с това самият той се приготви за стрелба и започна да наблюдава внимателно повърхността на спокойната вода. Скоро там се появи тъмно петно и след това рибарят изплува, за да си поеме дъх и да отърси крилете си. Но докато правеше това, един куршум прониза гърдите му и го обърна безжизнен по гръб. В следния миг Ловецът вече стоеше спокоен, опрял приклада на пушката си на площадката, като че ли нищо не се беше случило. Той само се смееше със своя безшумен смях.
— Това не е голямо изпитание за оръжията ни! — каза той, сякаш се опитваше да намали прекалено силното впечатление от своите способности. — Не, това не говори нито в полза, нито против качествата на пушката, защото всичко се заключаваше само в бързината на окото и ръката. Прицелих се в птицата при неблагоприятно положение за нея, иначе щеше да се гмурне, преди куршумът ми да я стигне. Но делауерът е твърде умен и не се учудва на такива трикове, защото отдавна е свикнал на тях. Спомняш ли си времето, вожде, когато мислеше за сигурно улучена онази дива патица и аз ти я отнех, тъй да се каже, под носа с помощта на малко дим? Но между приятели тези, неща не значат нищо — а младите хора обичат да се шегуват, Джудит… Ха, ето ти точно такава птица, каквато ни трябва: бива я както за тигана, така и за пещ и убиването й ще ни донесе само полза. Ето там, по на север, делауер!