Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— А защо идва толкова бързо краят на твоята пътека, Ловецо?
— Защото, драга девойко, отпускът ми скоро свършва. А между него и края на живота ми няма голямо разстояние — единият следва другия по петите като нещо неизбежно.
— Не разбирам какво искаш да кажеш, Ловецо — отвърна девойката, като го гледаше малко учудена.
— Добре тогава, Хети, простата истина е тази. Знаеш, че сега аз съм пленник на хуроните, а пленниците не могат да правят, каквото си искат…
— Но как може да си пленник — прекъсна го развълнувана девойката, — когато се намираш тук, сред езерото, в татковата лодка, а индианците са в гората и нямат изобщо никаква лодка? Това не може да бъде вярно, Ловецо!
— С цялото си сърце и душа бих желал ти да беше права, а аз — крив, Хети. Но макар в твоите очи да изглеждам свободен, всъщност съм вързан и за ръцете, и за краката.
— Голямо нещастие е да си без разум. Ето сега не мога да видя, нито да разбера, че си пленник или вързан по някакъв начин, Ловецо. Ако си вързан, с какво са стегнати ръцете и краката ти?
— С отпуска, девойко. Той е ремък, по-здрав от всяка верига. Защото едрото може да се счупи, другото — не. Въжетата и веригите могат да се прережат или счупят, или развържат, а отпускът никога не може да бъде прерязан, нито строшен, нито отстранен с измама.
— Какво нещо е това, отпуск, Ловецо, щом като е по-здрав от въже и желязо?
— Струва ми се, че би могла да разбереш какво значи да дадеш обещание, мила ми Хети?
— Разбира се. Обещание е, когато кажеш, че ще сториш нещо, и то те обвързва наистина да изпълниш думите си. Мама винаги удържаше обещанията си към мен и казваше, че ще бъде лошо, ако не изпълнявам моите към нея или към когото и да било другиго.
— Ето това е наистина обещание и, както каза самата ти, то трябва да се удържа. Е, добре, миналата нощ аз попаднах в ръцете на мингосите и те ме пуснаха да видя приятелите си и да им предам някои вести при условие, че ще се завърна днес, когато слънцето се издигне, и ще понеса всякакви мъчения, които може да измисли тяхната отмъстителност и омраза, за да получат удовлетворение за живота на воина, прострелян от моята пушка, както и за младата девойка, убита от Хари, а също и за всички нещастия по езерото и около него. Вярвам, че сега разбираш положението, Хети?
Известно време девойката не отговори, но престана съвсем да гребе, сякаш поразена от тази нова мисъл.
— Предполагаш ли, че хуроните ще имат сърце да сторят това, което казваш, Ловецо? — запита тя.
— Не смятам, че ме мразят специално заради някое от вече извършените дела, защото това би било, тъй да се каже, самохвалство пред прага на гроба, но не е суетно да се вярва едно: те знаят, че един от най-добрите и най-хитрите им вождове падна от моята ръка. И понеже е така, племето би ги укорило, ако не успеят да изпратят духа на бледоликия да съпровожда духа на техния червен брат. Ето защо, Хети, не очаквам от техните ръце милост.
— Хуроните не ще ви сторят зло, Ловецо! — извика крайно развълнувана девойката. — Това е долно и жестоко! Аз нося със себе си Библията и ще им го докажа.
— Хети, не спрях гребането, за да приказваме за моите лични нещастия и несгоди, а за да поговорим малко по-искрено, и то по въпроси, които засягат теб, девойко. Смятам, че не си забравила толкова скоро Бързия Хари, нали?
— Аз!… Аз да забравя Хари Марч ли! — възкликна Хети стресната. — Защо да то забравям, Ловецо, когато той е наш приятел и ни напусна едва миналата нощ? Голямата и ярка звезда, която мама толкова често обичаше да гледа, бе точно над върха на онзи огромен планински бор, когато Хари влезе в лодката. А когато ти го откара до сушата близо до източния залив, тя се бе отдалечила от върха на бора само колкото дължината на най-хубавата панделка на Джудит.
— Но откъде знаеше ти колко сме пътували и къде съм свалил на сушата Хари, след като не беше с нас и ние бяхме толкова далеч, за да не говорим за нощния мрак?
— О, много добре зная всичко — твърдо отвърна Хети. — Не един начин има, за да се пресмята времето и разстоянието. А когато мозъкът се напрегне, той е по-добър от часовник. Зная, че умът ми е слаб, Ловецо, но за всичко, което се отнася за клетия Хари, той действа безпогрешно. Джудит никога няма да се омъжи за Марч, Ловецо.