Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Индианецът погледна в указаната посока и скоро видя голяма черна патица, която плуваше бавно и спокойно по повърхността на езерото. В този миг от площадката на „замъка“ се виждаха стотици пернати, които спяха върху водата или къпеха крилете си в прозрачната течност, но никоя от тях не представляваше по-благоприятна цел от тази, която Ловецът току-що посочи на своя приятел.
Както обикновено, и този път Чингачгук спести думите си и веднага пристъпи към действие. Сега той се прицели много по-грижливо и успехът му съответстваше на положеното усилие. Куршумът пречупи едното крило на птицата. И размахала тревожно криле, тя се понесе с писък над водата и значително се отдалечи от неприятелите си.
— Трябва да избавим птицата от тези страдания! — възкликна Ловецът в онзи миг, когато патицата направи опит да се вдигне отново. — И ето пушката и окото, които ще извършат това бързо.
Патицата все още се въртеше над повърхността на водата, когато съдбоносният куршум я настигна и откъсна като с брадва главата от врата й. Вождът нададе привичния си вик на задоволство, а усмивката му явно показваше колко много се възхищава от другаря си и колко малко му завижда.
— Ето една птица над главите ни! — извика в този миг Ловецът. — С нея вече ще подложим на истинско изпитание пушките. Каня те на състезание в стрелба по летяща цел. Това вече ще бъде истинско доказателство, защото изисква както сигурна пушка, така и сигурно око.
Около езерото се виеха и онзи вид орли, които живеят близо до водите и се хранят с риба. Един от тях описваше кръгове на значителна височина над колибата и алчно очакваше момент да се спусне върху плячката си, докато гладните орлета надигаха глави от гнездото му, свито на голия връх на изсъхнал бор.
Чингачгук мълчаливо насочи следващата пушка, която беше взел, срещу птицата и след като внимателно се прицели, натисна спусъка.
Един по-широк от обикновените кръгове показа, че куршумът бе процепил само въздуха; наистина той беше минал съвсем близо до птицата, но пропусна целта.
Ловецът, който се мереше толкова бързо, колкото и сигурно, натисна спусъка веднага, щом стана ясно, че приятелят му не е улучил. Внезапното дълбоко спущане на птицата, което последва, за миг го накара да помисли, че орелът е ударен. Но скоро младият човек сам възвести своя неуспех, като извика на приятеля си да вземе друга пушка. По всичко личеше, че орелът се готви да напусне езерото.
— Уплаших го, Змия, мисля, че докоснах само перата му, но до този миг кръв няма, а и една такава стара пушка не е пригодна за точен и бърз поглед като моя. Побързай, делауер! Сега имаш по-добра пушка. И, Джудит, изнесете „Убиеца на елени“, защото точно сега е сгоден момент да се опитат достойнствата му, ако притежава такива!
Последва общо раздвижване; всеки от състезателите се приготви бързо, а девойките със силно нетърпение зачакаха резултата. След внезапното си спущане орелът беше описал широк кръг и като се издигна, отново се завъртя над колибата на още по-голяма височина, отколкото преди.
Чингачгук го проследи с поглед, а после заяви, че е невъзможно да се улучи птица при такава голяма височина й при това отвесно над главата на стрелеца. Вах-та!-вах обаче му прошепна тихо нещо и младият индианец възбуден стреля. Резултатът показа, че беше преценил добре положението — орелът дори не промени посоката на своето летене и продължи да описва кръгове във въздуха и да се взира надолу, като че напук, към своите неприятели.
— А сега, Джудит — извика Ловецът със смях и с блеснали от удоволствие очи, — ще видим дали „Убиецът на елени“ не е и „Убиец на орли“. Направи ми място, Змия, и наблюдавай как се прицелвам, защото от наблюдение човек се учи!
Младият горски скитник се прицели грижливо, но беше принуден да повтори и потрети това, тъй като птицата продължи да се издига все по-високо и по-високо. Последва блясък и гърмеж. Пратеникът на пушката се издигна със светкавична бързина нагоре и в следния миг птицата се наклони и започна да пада, като се опитваше да се задържи ту с едното, ту с другото крило, а понякога се завърташе в кръг и пляскаше отчаяно, сякаш съзнаваше нещастието си, докато най-после, след като описа няколко пълни кръга над водното жилище, падна тежко накрая на „ковчега“. Когато изследваха тялото й, видяха, че куршумът го беше пронизал между едното от крилата и гръдната кост.