Град на небесен огън

Последният от Помрачените се втурна да бяга, препъваики се, нагоре по хълма. Саимън се стрелна покраи Клеъри с движение, прекалено бързо, за да бъде проследено с поглед, и скочи като котка. Помраченият падна с вик на ужас и Клеъри видя как Саймън се надвеси над него, нанасяйки удар като змия.

Разнесе се звук като късане на хартия и те всички извърнаха поглед. След няколко дълги мига Саимън се надигна от неподвижното тяло и пое надолу по склона към тях. Ризата му бе изцапана с кръв, кръв имаше и по ръцете и лицето му. Той се закашля и извърна глава на една страна, плюейки отвратено.

— Горчи — каза той. — Кръвта. Има вкус като тази на Себастиан.

Изабел изглеждаше, сякаш и бе прилошало, така както изобщо не и беше прилошало, докато прерязваше гърлото на тъмния нефилим.

— Мразя го — заяви тя изведнъж. — Себастиан. Онова, което им е причинил — по-ужасно е, отколкото ако ги беше убил. Те вече не са хора. Когато умрат, не може да бъдат погребани в Града на тишината. И никои няма да скърби за тях. Защото те вече са били оплакани. Ако аз обичах някого и той бъдеше превърнат по този начин… бих предпочела да умре.

Тя дишаше тежко; никой не каза нищо. Най-сетне Джейс погледна към небето, а златните му очи проблясваха насред изцапаното му лице.

— Да се махаме — слънцето започва да залязва, а и някой може да ни е чул.

Те свалиха бойното облекло от убитите Помрачени, бързо и безшумно. Имаше нещо отвратително в това, което правеха; нещо, което не изглеждаше чак толкова страшно, докато Саимън излагаше стратегията си, ала сега бе ужасяващо. Клеъри беше убивала и преди — демони и бездушни; щеше да убие Себастиан, но нямаше как да го стори, без да нарани и Джеис. Ала в това, да свалят дрехите от мъртвите тела на нефилими, дори и такива, които бяха белязани с руните на смъртта и Ада, имаше нещо мрачно и касапско. Тя се вгледа в лицето на един от убитите, мъж с кестенява коса, и неволно се запита дали не е бащата на Джулиън.

Облече якето и панталоните на по-дребната жена, но въпреки това те и бяха големи. Бързо рязване с ножа тук-там, скъси ръкавите и крачолите, а коланът с оръжието пристегна панталона на кръста и. Алек не можеше да направи кои знае какво — получи якето на наи-едрия от ловците на сенки и то му висеше като чувал. Ръкавите на Саимън му бяха прекалено къси и тесни и той сряза шевовете на раменете, та дрехата да не пречи на движенията му. Джейс и Изабел извадиха късмет — техните дрехи им бяха по мярка, макар тези на Изабел да бяха опръскани със засъхваща кръв. Джейс дори изглеждаше добре в червено, което беше адски дразнещо.