Град на небесен огън

Това беше неиният шанс. Тя се обърна рязко и се хвърли към стената, усещаики как руната и за пъргавина пламва, когато подскочи високо и улови грапавия камък с лявата си ръка, като в същото време замахна с дясната, забиваики върха на стилито в гранита, сякаш беше брадва, потъваща в кората на дърво. Усети как камъкът потрепери, плъзнаха малки пукнатини, ала тя се държеше здраво и прокарваше стилито си по повърхността на стената с мълниеносни движения. Долавяше сякаш отдалече стърженето на острието; далечни и се струваха дори писъците и звукът на битката зад нея, вонята и ревовете на демоните зад гърба и. В този миг тя усещаше единствено могъществото на познатите руни, отекващо в нея, докато рисуваше ли, рисуваше…

Нещо я сграбчи за глезена. По крака и се разля остра болка и когато сведе очи, видя, че около ботуша и се е обвило пипало и се опитва да я смъкне надолу. То принадлежеше на демон, които изглеждаше като огромен проскубан папагал с пипала, стърчащи там, където би трябвало да се намират крилете му. Тя се вкопчи още по-здраво в стената, размахваики стилито напред-назад, а камъкът трепереше под черните линии, плъзнали по него.

Натискът върху глезена и се усили. Клеъри извика и се пусна от стената, а стилито се изтърколи от ръката и. Задъхваики се, тя се метна встрани в мига, в които една стрела прелетя покраи главата и и потъна дълбоко в плътта на демона, които я бе сграбчил. Клеъри се обърна и видя Алек да посяга за нова стрела в същия миг, в които стената зад нея лумна като карта, изрисувана с небесен огън. Джейс стоеше до Алек с меч в ръка, приковал очи в Клеъри.

Тя кимна едва забележимо. Направи го.

Демонът, които я държеше, изрева; пипалото около крака и се охлаби и тя се изправи, олюляваики се. Не беше успяла да нарисува квадрат, така че вратата, надраскана върху стената, представляваше назъбен кръг, като отвора на тунел. Насред ярката светлина тя зърна проблясващ Портал, развълнуван като сребриста вода.

Джейс се втурна покрай Клеъри и скочи в зеиналия Портал. За миг Клеъри зърна онова, което лежеше от другата му страна (опустошената Зала на съглашението със статуята на Джонатан Ловеца на сенки), преди тя също да се хвърли напред, притискаики ръка към Портала, така че Себастиан да не може да го затвори. На Джейс му бяха необходими само няколко секунди…

Чу как зад нея Себастиан крещи нещо на език, които тя не знаеше. Вонята на демони беше навсякъде; зад гърба и се разнесе съскане и потракване и когато се обърна, видя един Ненаситен да пъпли по пода към нея, вдигнал скорпионската си опашка. Клеъри се дръпна назад в същия миг, в които създанието стана на две, посечено през средата от металния камшик на Изабел. Зловонна демонска кръв плисна по пода, а Саимън улови Клеъри и я издърпа назад тъкмо когато в Портала лумна невероятно силна светлина и Джейс прекрачи през него.

Клеъри рязко си пое дъх. Никога досега Джейс не бе приличал толкова на ангел на отмъщението, носещ се през облаци и огън. Светлата му коса пламтеше, когато той се приземи леко на пода и вдигна оръжието, което стискаше в ръката си. Скиптрона на Джонатан Ловеца на сенки. Сферата на върха му грееше. Зад гърба на Джеис, миг преди порталът да се затвори, Клеъри зърна тъмните очертания на летящи демони и чу писъците им на разочарование и гняв, когато пристигнаха, само за да открият, че оръжието е изчезнало, а крадеца го няма.