Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Майстор Кит? — извика Сандр иззад фургона. — Един от мечовете липсва.
— Не е ли прибран с бандитския костюм на Смит?
— Не, няма го.
Майстор Кит въздъхна, а Маркъс го плесна по рамото и го остави да си гледа работата.
Пламъчетата на лампите и огънят в огнището стопляха пивницата. Уханието на печено свинско и бира се бореше за надмощие с не толкова приятната миризма на много хора, струпани на едно място. Маркъс си проби път през навалицата, като държеше ръка на кесията с парите си. При толкова много клиенти и щедро лееща се бира искрено би се изненадал, ако в пивницата няма поне двама джебчии, решили да си пробват късмета. Най-напред видя Ярдем, седнал на маса в дъното, после Енен и Хлебарката, Ситрин и… Барт. Да, така му беше името. Първородните бяха Корисен Моут и Барт, Корисен Моут беше онзи с разваления преден зъб. Безкрайно доволен от себе си, Маркъс седна при тях.
Ситрин вдигна въпросително вежди.
— Готово — каза Маркъс. — Ами ти? Как минаха нещата при губернатора?
— Добре — отвърна Ситрин. — Платих таксата и оставих кутията.
— Разписката?
— Изгорих я — каза Ситрин. — Няма да остане следа. Докато губернаторът не отстъпи пред любопитството си и не насили ключалката. Така или иначе, по-готови от това няма да станем.
Слуга притича, сложи халба бира пред Маркъс и посегна да вземе тази на Ситрин. Тя го спря с жест, той кимна и се отдалечи към другите маси.
— Какви са шансовете долните инстинкти на губернатора да го надвият? — попита Маркъс, макар че друг въпрос не му даваше мира. „Колко изпи?“ Но пък ако бе имало опасност да прекали с пиенето, Ярдем би я спрял. Може би вече го беше направил.
— Животът е пълен с рискове — каза тя, докато Хлебарката, седнал до нея, отпиваше от своята халба.
— Ярдем тъкмо ни разправяше за формата на човешките души — каза Барт. — Ти знаеше ли, че душата ти е кръгла?
Маркъс стрелна Ярдем с раздразнение. Тралгунът му отвърна с едва доловимо трепване на ухото. По-многословно извинение от това явно нямаше да получи.
— Не го слушай, Барт. Той е религиозен. Поболява се от притеснение всеки път, когато нещата потръгнат.
— Не бях забелязал, че са потръгнали, сър — каза сухо Ярдем.
През следващия час Маркъс изпи халбата си, изяде чиния печено свинско с тъмен сос, който беше толкова лют, че ти докарваше сълзи на очите, и слушаше разговора около масата. Барт постоянно подпитваше Ярдем за душите и съдбата, но Енен, Хлебарката и Ситрин дъвчеха по-прагматични теми — каква част от плащанията ще идват в офиса на банката и каква част в задната стаичка на кафенето, как да подсигурят най-добра охрана за човека, който пренася до офиса постъпилите в кафенето плащания, и дали да не подпишат договор за сътрудничество с краличината гвардия, така че стражите да се включат в насърчаването на нередовните платци. Разговор между загрижен собственик на банка и неговите служители. Ситрин говореше уверено, като човек с ясен поглед в собственото си бъдеще, и Маркъс ѝ се възхищаваше за това.
Дрънчене на пръчка по тенекиена тенджера прекъсна разговорите.
— Представлението започва! — чу се гласът на Микел през врявата в пивницата. — Заповядайте на представлението! Представлението започва!
Маркъс остави няколко монети на масата, стана и подаде, полу на шега, ръка на Ситрин.
— Ще идем ли?
Тя прие ръката му с театрален поклон и каза:
— Нали за това дойдохме.
Маркъс я изведе на двора заедно с членовете на новия си отряд, за да гледат представлението на стария му отряд. Навън беше приятно хладно, публиката беше многобройна. Петдесет души, че и повече, а и още щяха да се спират на влизане или излизане от пивницата. Когато майстор Кит излезе на сцената с прибрана назад коса и меч на кръста, хората го посрещнаха с аплодисменти, сред тях и Маркъс. Миг по-късно на сцената излезе и Сандр. Чистеше си зъбите с тъп кинжал.
— Ти, Пинтин, вече от много години си мой заместник-командир — каза майстор Кит и издаде челюст напред в пародия на героично мъжкарство. — Следваше ме във времена на най-висока слава и в моменти на най-дълбоко отчаяние. А сега за пореден път хрътките на войната са отвързани и ние ще трябва да ги надбягаме. Армиите на мрачния Саракал ще нападнат града утре.
— Значи ще е най-добре да се изнесем още тази нощ — каза Сандр.
Публиката се разсмя.
— Вярно, не е наша работа да държим страна в една обречена битка. Градът със сигурност ще падне, а преди това лейди Данейлин, последна от рода си и най-нежната хубавица на Еласе, трябва да бъде изведена на безопасно място. Това е нашата задача, Пинтин. Нашият отряд ще побегне тази нощ заедно с благородната дама под своя опека.