Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Не понасям добре медицинските процедури. В случай че преди не си го забелязал. Съжалявам, Джон… По дяволите. Постоянно те предавам.
Той я хвана, преди тя да успее да се отдръпне. Задържа я на място с настоятелен поглед и изписа:
— Ти спаси живота ми тази вечер. Сега нямаше да съм жив, ако ти не беше метнала онзи кинжал. Така че в никакъв случай не ме предаваш. А колкото до операцията, не се притеснявам ни най-малко и не е нужно да гледаш… Иди и ме изчакай в къщата. Ще свърши бързо. Не се самонаказвай.
— Няма да побягна като страхливка. — Бързо, за да не дава време за размисъл, както на себе си така и на него, тя обхвана лицето му с ръце и го целуна страстно. — Но може би идеята да изчакам отвън не е лоша.
Все пак не можеше да се очаква от доктор Джейн да спре по средата на операцията, за да се погрижи за страничен наблюдател, страдащ от параноя. Или пък от сътресение на мозъка, защото въпросният идиот е припаднал.
— Вероятно така ще е най-добре — произнесе той с устни.
Хекс се откъсна от него и започна да прави стъпка след стъпка към вратата, за да пусне вътре Джейн и Елена. Докато се разминаваше с лекарката, Хекс сграбчи ръката й.
— Моля те… — Боже, какво трябваше да й каже?
Доктор Джейн кимна.
— Ще се погрижа за него. Не се тревожи.
Хекс потръпна и се зачуди как щеше да понесе чакането в коридора. Доколкото се познаваше, докато минутите се точат до безкрайност, щеше да си представя как Джон крещи безмълвно от болка и как на доктор Джейн й се е наложило да ампутира целия му крак.
— Хекс… Ще възразиш ли да ти предложа нещо? — обърна се към нея доктор Джейн.
— Удари ме. Да… Удари ме. Един добър ъперкът може и да ми помогне да се стегна.
Доктор Джейн поклати глава.
— Защо не дойдеш да гледаш?
— Какво?
— Остани тук, наблюдавай какво правя и как го правя. Не си единствената, която се ужасява от подобни ситуации… И обикновено това си има своите причини. Но фобиите са просто фобии. Независимо дали са свързани със самолет, зъболекар или лекар… И терапията с опознаването действа. Разбули мистерията и така ще изгубиш усещането, че не държиш нещата под контрол. Страхът вече няма да може да те завладее по същия начин.
— Добра логика. Но какво ще стане, ако припадна?
— Можеш да седнеш, ако се почувстваш замаяна, или пък да излезеш, когато пожелаеш. Задавай въпроси и надничай над рамото ми, ако имаш сили за това.
Тя хвърли поглед към Джон и утвърдителното му кимване определи решението й. Щеше да остане.
— Нужна ли ми е операционна униформа? — попита тя, като гласът й прозвуча чужд дори в собствените й уши. По дяволите, беше толкова писклив. Още малко и щеше да започне да плаче по време на телевизионните реклами и да си лакира ноктите. И да си води дневник.
— Да. Искам те в зелено. Последвай ме.
Когато се върнаха след пет минути, доктор Джейн я отведе до умивалника, подаде й запечатан пакет, в който имаше напоена с препарат гъба, и й показа как да измие ръцете си като професионалист.
— Добра работа. — Лекарката спря водата чрез педал на пода. — Няма да ти трябват ръкавици, защото няма да докосваш откритата рана.
— Позна. Я ми кажи, намира ли ти се носилка наблизо, в случай че се гътна?
— Ей там, в ъгъла е, и да знаеш, умея да свестявам. — Доктор Джейн нахлузи сини ръкавици и се приближи до Джон. — Готов ли си? Ще ти направя пълна анестезия. Като се има предвид къде е куршумът, ще се наложи да направя сериозен разрез и няма как да поставя достатъчно силна местна упойка.
— Давай райския газ, докторе — изписа Джон.
Доктор Джейн положи ръка на рамото му и се взря дълбоко в очите му.
— Ще те оправя, не се тревожи.
Хекс се намръщи и осъзна, че изпитва страхопочитание към тази жена. Да притежава такава самоувереност и сигурност, като се имаше предвид ситуацията, бе нещо наистина невероятно. Ако доктор Джейн не си свършеше работата както трябва, Джон можеше да се окаже в далеч по-лошо състояние, отколкото бе сега. Но ако се справеше добре, той щеше да е като нов.
Това е власт, помисли си Хекс. И пълна противоположност на онова, която вършеше тя в своята професия… Ножът в нейната ръка представляваше един коренно различен инструмент. И в никакъв случай не носеше изцеление.