Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Преброихме телата — чу да казва Хекс.
Когато я погледна, тя се взираше в него от мястото си. Боже… Наистина беше красива на светлината, идваща от таблото на колата. Слабото й лице беше изцапано с черна лесърска кръв, но страните й бяха румени, а очите й блестяха по особен начин. Това беше нейната вечер, помисли си той. Беше й се насладила.
Тя наистина беше съвършената жена.
— И колко успяхме да унищожим? — изписа в опит да потисне мислите на разнежения лигльо в себе си.
— Дванайсет от новоприетите, както и двамата убийци, които дойдоха от полето заедно с пора. За съжаление не можахме да открием никъде новия водач… така че е твърде вероятно малкият мръсник да е избягал в мига, в който проникнахме в къщата, и да е взел няколко от новобранците със себе си. О, и Бъч вдиша всички поразени, с изключение на двама.
— Ти поне се справи с единия от тях.
— Всъщност и двамата бяха мои. — Очите й се задържаха върху него. — Това притесни ли те? Да ме видиш… в действие.
Тонът й предполагаше, че се е случило именно това и че не го вини, ако се чувства отвратен. Само че тя грешеше.
Джон пребори болката си и поклати глава, а после изписа с ръце.
— Ти притежаваш невероятна сила. Ако съм изглеждал шокиран… то е защото никога преди не бях виждал някой от твоя вид в действие.
Лицето й се напрегна едва забележимо и тя се загледа навън през прозореца. Той я докосна по ръката и изписа:
— Това беше комплимент.
— Да, извинявай… Просто това „твоят вид“ винаги ме кара да се чувствам зле. При мене всичко е наполовина, което означава, че не съм от никой вид. — Тя бързо смени темата. — Както и да е. Докато беше в безсъзнание, Ви проникна в базата данни на колдуелската полиция чрез телефона си. Те също не са открили никакви документи за самоличност в къщата, така че нямаме нищо друго, освен адреса, отговарящ на регистрационния номер на хондата. Обзалагам се, че…
Докато тя продължаваше да говори, той остави думите й да се реят около него. Знаеше много добре какво е да не си от никой вид.
Още едно сходство помежду им.
Затвори очи и отправи молитва, до който и да го чуваше. Помоли се да спре да се сблъсква със знаци, че са създадени един за друг. Беше гледал този филм, беше си купил саундтрака, рекламна тениска и шапка, както и книгата с историята на заснемането му. Беше наясно с всички причини, поради които си пасваха перфектно. Но така, както виждаше ясно допирните им точки, още по-ясно разбираше, че бяха прокълнати винаги да бъдат разделени.
— Добре ли си?
Гласът на Хекс беше нежен и идваше от много близо. Той повдигна леко клепачи, за да установи, че тя се намираше почти в скута му. Очите му обходиха лицето й и облеченото й в кожа тяло. Болката и усещането, че времето им заедно изтича, го накараха да захвърли настрана задръжките и да изпише онова, което в действителност се въртеше в съзнанието му.
— Искам да бъда в теб, когато се върнем обратно в имението. Веднага щом поставят превръзка на проклетия ми крак, искам да се озова в теб.
Ароматът, който се разнесе от нея и достигна до ноздрите му, показваше, че и тя бе на същата вълна.
И така, поне едно нещо, ако не се броеше пенисът му, сочеше в посока нагоре.
57.
На втория етаж в къщата на Елиаху Ратбун, Грег Уин се опитваше да отвори с два пръста вратата на стаята, която вече обитаваха двамата с Холи, като се молеше искрено да не изпусне горещото кафе в краката си. Той лично беше напълнил двете чаши с напитката, приготвена от него с кафеварката за гости на една помощна масичка в дневната.
Така че само Бог знаеше какъв вкус имаше.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита Холи, вдигнала поглед от лаптопа.
— Не. — Той ритна вратата, за да я затвори, и се запъти към леглото. — Справих се.
— Толкова си мил.
— Почакай първо да го опиташ… Наложи се да импровизирам с твоето — каза той и й подаде чашата със светлокафява течност. — Нямаха пълномаслено мляко, каквото поръча вчера на закуска. Така че отидох в кухнята и взех полуобезмаслено и сметана и ги смесих, като се опитах да докарам цвета. — Той кимна към монитора. — Какво мислиш за кадрите?