Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— О… Да… Не. — Той се протегна и хвана свободната й ръка, като я стисна леко. — Чуй ме. Има нещо, което искам да знаеш. — Той почувства как тя се напрегна… А това ги правеше двама. Изведнъж той също се почувства притеснен.
Грег прочисти гърлото си в напрегнатата тишина.
— Боядисвам си косата.
Последва пауза… Или поне от негова страна. Защото Холи избухна в смях, онзи весел и палав кикот, предизвикан от чувство на облекчение. Наведе се към него и прекара пръсти през черните му кичури.
— Наистина ли?
— Слепоочията ми са прошарени. Сериозно прошарени. Започнах да го правя около година преди да те срещна… В Холивуд трябва да се поддържаш млад.
— Къде го правиш? Защото никога нямаш поникнали корени.
Той изруга, стана от леглото и отиде до куфара си. Зарови из него и извади една кутийка.
— Боя за мъже. Правя го сам. Не искам да бъда заловен в някой салон.
Холи му се усмихна така широко, че около очите й се образуваха бръчици. И най-неочаквано на него те му допаднаха. Придаваха характер на красивото й лице.
Погледна надолу към кутията. Докато се взираше в снимката на модела, му хрумнаха какви ли не истини, безспорни истини, които не можеш да отречеш.
— Знаеш ли какво, мразя тениските на Ед Харди. Могат направо да те ослепят. Изтърканите джинси ме влудяват… И мокасините с тъпи носове, които нося, са неудобни за краката ми. Уморих се да подозирам всеки и да работя за пари, които харча, за да си купя нещо преди всички други, а то да излиза от мода след по-малко от година. — Той хвърли кутията с боя обратно в куфара си и му стана приятно, че вече не трябва да се крие пред нея. — А що се отнася до файловете в този компютър, това са първите, които не са обработвани нито от мен, нито от Стан. Явно вече от прекалено дълго време работя в бранш, изпълнен с лъжи и измама. Единственото реално нещо в него са парите. И знаеш ли какво? Не съм сигурен, че това все още ми харесва.
Той се върна на леглото, а Холи допи кафето си, остави компютъра и чашата настрани и се притисна към гърдите му. Най-прекрасното одеяло, което някога го беше докосвало.
— И какво би искал да вършиш оттук нататък? — попита тя.
— Не знам. Не и това. Оттеглям се от преследването на духове. Дойде ми до гуша от продуцентската работа. — Погледна надолу към русата й коса и не можа да не се усмихне. — Ти си единствената, която знае, че съм побелял дъртак. — И той имаше странното усещане, че тайната му ще бъде запазена.
— За мен няма значение. — Тя погали гърдите му. — За теб също не би трябвало да има значение.
— Как така никога не съм знаел, че си толкова умна?
Смехът й отекна в собствения му гръден кош.
— Може би защото ти си бил глупав.
Грег отметна глава назад и се засмя с пълно гърло.
— Да, може би. — Той целуна слепоочието й. — Може би… Определено е така. Но вече приключих с това.
Боже… Той все още не беше сигурен какво точно се беше променило. Е, всичко… Но конкретната причина не беше ясна. Имаше чувството, че някой го беше вкарал в правия път, но не можеше да си спомни кой, кога или къде. Очите му се насочиха към компютъра и той се замисли за неясния призрак. По някаква причина в съзнанието му изникна празна стая на третия етаж на къщата… и огромен мъж, седнал на стол, а светлината от лампата осветява само коленете и ботушите му.
И после мъжът се навежда напред… Под светлината… Болката в главата на Грег го накара да си помисли, че някой забива в слепоочията му ледени шипове.
— Добре ли си? — попита Холи и седна. — Пак ли главата?
Той кимна и образите пред очите му се размазаха, а в стомаха си имаше усещане като от изпито развалено мляко.
— Да. Сигурно имам нужда от нови очила. Вероятно бифокални… Дявол да го вземе.
Холи погали косата му и докато се взираше в очите му, болката се изпари и той почувства нещо странно в гърдите си. „Нима е щастие?“, почуди се той. Да. Това трябваше да е. Защото през живота си на възрастен беше преминал през целия диапазон от емоции… И никога не се беше чувствал по този начин. Цялостен. Завършен. В покой.
— Холи, ти си нещо много повече, отколкото си мислех — прошепна той и погали лицето й.
Прекрасните й очи се навлажниха и тя каза:
— А ти се превърна във всичко, което съм желала да бъдеш.
— Е, не се ли оказа това шоуто на живота ни? — Той я целуна продължително. — И аз имам съвършения финал за него.