Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– Да – прошепна. Изглежда, съжаляваше. – Моля да ми простите, професоре… Исках да се уверя, че не знаете за този проект. Не повярвах на професор Тахир. Смятах, че госпожа Нюзхет е замесена в международен заговор. Не ме разбирайте погрешно, не ви обвинявам. Но трябваше да се уверя. Исках само да погледна файловете ви. Бездруго там се влиза лесно. И ключове има…
Как само фанатизмът заслепяваше хората.
– И увери ли се? – попитах саркастично…
– Зная, че не бях прав – отново се осмели да ме погледне. – Но опитайте се да ме разберете. Изниква някаква си и твърди, че Завоевателя е бил отровен. Щяла да проучва, да пише статии и да ни излага пред света… То да беше само отравянето – добре. Всички сме наясно със заговора на Великия венециански съвет. Можеше да се каже, че италианците са го отровили и точка. Госпожа Нюзхет обаче твърдеше, че това долно деяние е планирано от Баязид II. Беше убедена, че заговорът е замислен лично от сина на великия владетел, осмия падишах на османската държава Баязид II. Нали уж не се знаело накъде ще тръгне на поход през 1481 година султан Мехмед Завоевателя, ама според госпожа Нюзхет се е знаело. Завоевателя бил тръгнал към Амасия, срещу Баязид… Да, възнамерявал да обяви война на сина си, който не изпълнявал нарежданията му и не събирал данъците. Защото искал да възкачи на трона не тесногръдия си и недостатъчно инициативен голям син, а прогресивния, смел, умен и подобен нему Джем султан. Обаче знаещият целта на Завоевателя Исхак паша в двореца и близките на Баязид командири чрез контраатака успели да отровят падишаха на третия ден от похода. Стоварвайки вината за смъртта на султана върху великия везир – караманеца Мехмед паша, – унищожили всички намерения на великия владетел за трона. Това се изтъква като доказателство и поради назначаването от Баязид II на Ибрахим паша, син на наказания от султан Мехмед Завоевателя Чандарлъ Халил, като велик везир. Убийството на Завоевателя може дори да се нарече умение на държавата в сянка. Можете ли да си представите, професоре, че изказващият тези невероятни твърдения е турчин… При това професор по история…
Четин отново беше въодушевен, липсваха му единствено еничарската военна музика и османското знаме в червено и зелено…
– Значи заради това е заслужила смъртта си?
Въпросът ми му подейства като студен душ. Застина, по
заснежената улица не се чуваше нищо друго освен слабия вой на вятъра.
– Казах ли това, професоре?
Държеше се агресивно, а не отбранително. Но не се впечатлих. А и можех да бъда по-смел, тъй като приближавахме булеварда.
– Няма значение какво си казал. Отговори ми на въпроса. Затова ли уби Нюзхет?
Направо подскочи.
– Да я убия? Недейте, професоре, никого не съм убил.
Вече ми беше писнало от лъжите му.
– Не сам, разбира се, заедно с двамата ти приятели…
– Сибел и Ерол ли?
Колко беше приятно да го видя как се гърчи.
– Че кой друг? – продължих. – Сигурно Сибел е почукала на вратата… Нали е момиче, Нюзхет не би се усъмнила…
– Не е вярно, професоре… Когато госпожа Нюзхет е била убита, ние… Бяхме разделени със Сибел. Връзката ни беше приключила – едрото му тяло изглеждаше тъжно на пустата улица. Опита да се усмихне на лъжата си, но не успя. – Както виждате, не само вие сте изоставен…
Явно любовното приключение на този грозен младеж беше завършило с разочарование като моето, а може би и по-зле. Изказах първата хрумнала ми вероятност:
– С Ерол ли?
– Не зная – реши да приключи въпроса. Но понеже бях засегнал болното му място, реши да продължи: – Не съм сигурен. Онази вечер ги проследих – погледна ме в очите и подчерта: – Да, тайно ги проследих.
Изобщо не ми пукаше за любовните му терзания. Трябваха ми доказателства, че е убиец.
– Коя вечер имаш предвид?
– Когато е била убита госпожа Нюзхет… И тримата бяхме на „Таксим“. В библиотеката „Ататюрк“. Имаше семинар на тема „Инфлацията по времето на Завоевателя“. Тръгнаха си заедно. Аз ги последвах. Отидоха в дома на Ерол. Влязох в интернет кафето и часове наред чаках Сибел да излезе. Чаках любимото си момиче да излезе от дома на най-близкия ми приятел. Не излезе, наближаваше полунощ. Ще речете, че това нищо не доказва, но явно и преди е оставала при Ерол. Но я питайте мен. Беше най-близкият ми приятел.
Ей това беше истинска изненада. Човекът, който набеждавах в убийство, твърдеше, че по време на убийството, побъркан от ревност, е следял любимата си. Навярно лъжеше. Вероятно тримата убийци са намислили този сценарий… Това беше най-логичното предположение. Но един момент… Нали Сибел каза, че ще търси помощ от Акън, за да замине в чужбина? Не се ли тревожеше за Акън именно заради това? Умореното ми съзнание тотално се обърка. Да не би Четин да казваше истината? Дали заради това беше толкова ядосан в колата? Дали беше искрен? И сякаш прочел мислите ми, промърмори обнадеждено: