Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Предполагам — обърна се тя към чашата си, седейки на старата борова маса в просторната кухня, — че онова, което направих, е непростимо, а?
Това малко американизирано „а“ беше ново: друг от безкрайната й поредица удари срещу нейното възпитание? Или го беше прихванала като болест от Джъмпи или някоя негова малка жадна по модното позната? (Отново ръмжащата ярост: долу! Сега, когато повече не я искаше, тя беше напълно неподходяща за обстановката.)
— Не мисля, че мога да кажа какво съм способен да простя — отговори той. — Този личен отговор изглежда е извън моя контрол; това или действа, или не действа и аз ще разбера, когато му дойде времето. Тогава нека кажем за момента, че съдебните заседатели са навън.
На нея това не й хареса, тя искаше от него да обезвреди положението, така че да могат да се насладят на проклетото си кафе. Памела винаги беше правила гадно кафе: въпреки това сега то не беше негов проблем.
— Връщам се тук — каза той. — Къщата е голяма и има много място. Ще взема кабинета и стаите на етажа под него, включително свободната баня, така че ще бъда доста независим. Предлагам да използвам кухнята много пестеливо. Предполагам, че тъй като тялото ми изобщо не беше намерено, все още официално съм изчезнал — вероятно — мъртъв, ти не си отишла в съда да ме изтрият от досието. В такъв случай няма да отнеме много време да бъда възкресен, щом веднъж вдигна под тревога Бентини, Милигън и Селърс.264 (Съответно техния адвокат, техния счетоводител и агента на Чамча.) — Памела слушаше безмълвно, със стойка, даваща му да разбере, че няма да предложи никакви доводи против, че каквото и да поискаше, беше о’кей: внасяйки поправки с езика на тялото. — След това — заключи той — ще разпродадем всичко и ти ще получиш развода си. — Той излетя навън, преди да го хване треперенето, и успя да стигне до бърлогата си точно преди това. Долу Памела вероятно щеше да плаче; той никога не беше смятал плакането за лесно, но беше шампион по треперене. А сега и сърцето му: бум бумдум дуумдуум. За да се родиш наново, първо трябва да умреш.
Сам той изведнъж си спомни, че двамата с Памела веднъж бяха на различно мнение, както бяха на различно мнение за всичко, за един разказ, който и двамата бяха чели, чиято тема беше точно природата на непростимото. Заглавието и авторът му се губеха, но историята живо изплува. Мъж и жена били близки приятели (никога любовници) през целия си съзнателен живот. На двадесет и първия му рожден ден (и двамата били бедни по това време) тя му подарила на шега най-ужасната евтина стъклена ваза, която могла да намери, с цветове, крещяща пародия на венецианското веселие. Двадесет години по-късно, когато и двамата вече били преуспели и посивяващи, тя посетила къщата му и повела спор с него за отношението му към общ приятел. В течение на кавгата погледът й паднал върху старата ваза, която той все още гордо пазел върху полицата на камината в гостната, и без да спира тирадата си, я повалила на пода, разбивайки я без надежда за поправка. Той никога повече не й проговорил; когато умряла половин век по-късно, той отказал да посети смъртния й одър или да отиде на погребението, въпреки че били пратени вестоносци да му кажат, че това са най-съкровените й желания.
— Предайте й — казал той на емисарите, — че никога не е знаела колко ценях онова, което счупи. — Емисарите спорели, молели, ядосвали се. Ако не е знаела какво значение е вложил в дреболията, честно ли е да бъде обвинявана? И не била ли правила безброй опити в течение на годините да се извини и сдобри? Тя умира, за Бога, не може ли този древен, детски раздор да бъде най-накрая уреден? Те са изгубили цял живот приятелство, не могат ли поне да си кажат сбогом? — Не — казал непрощаващият мъж.
— Наистина ли заради вазата? Или криеш нещо друго по-тъмно?
— Вазата — отговорил той, — вазата и нищо друго. Памела сметна мъжа за дребнав и жесток, но Чамча дори още тогава оцени странната интимност на въпроса, необяснимата му насоченост навътре.
264
Майкъл Бентини, Спайки Милигън и Питър Селърс са били звезди в дълго излъчвани от Би Би Си радиокомедийни сериали под заглавието „Разбойническо шоу“.