Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Бързо и чисто — въздъхна Марти.
— Хванахте ли я? — попита Джек.
— Да — отговори Жан Клод. — И други петима. Четирима от тях са живи. Преместихме всички, включително и пазачите на лагера, които, със съжаление трябва да кажа, не оцеляха. — Съжалението на французина беше добавено само като признак на добро възпитание. Лицето му показваше какво изпитва.
— Ранен ли е някой от вашите хора?
Отговорът беше съпроводен с развеселено поклащане на глава:
— Не. Всички спяха. Един бил с пистолет до леглото си и е направил грешката да посегне към него.
— Вие сте измъкнали всички, дори и охраната на лагера?
— Разбира се. Сега всички са в Чад. Живите ги разпитват.
— Как уредихте това да бъде заснето от спътника?
— Просто щастливо съвпадение. — Отговорът беше придружен с вдигане на рамене.
„Точно така — помисли си Райън. — Голямо съвпадение. Току-що наблюдавах запис от смъртта на трима или четирима души. Терористи — поправи се той. — Освен пазачите на лагера, които са помагали на терористите. Не е възможно нещата да са съвпаднали по случайност. Французите искат да знаем, че те истински се занимават с антитерористични операции.“
— Защо ме повикахте тук?
— Но вие направихте това възможно — каза Жан Клод. — За мен е удоволствие да ви поднеса благодарността на моята страна.
— Какво ще стане с онези, които заловихте? — поиска да узнае Джек.
— Знаете ли колко много хора са убили те? Ще отговарят за тези престъпления. Правосъдие — ето какво ще им се случи.
— Искаше да видиш успешна акция, Джек — каза Кантор. — Току-що го направи.
Райън се замисли за това. Преместването на телата на охраната му говореше за края на операцията. Никой не трябва да знае какво се е случило. Разбира се, останали са няколко дупки от куршуми и няколко петна кръв, но няма тела. Похитителите буквално са заличили следите си. Цялата операция можеше да бъде отричана. Не беше останало нищо, което да покаже, че французите са извършителите. В този смисъл това беше отлична подривна операция. И ако за приготовленията й са отишли толкова много усилия, то нямаше причини да се смята, че хората от „Пряко действие“ някога ще бъдат изправени пред съдебни заседатели. „Човек не полага толкова старания, за да даде гласност на всичко чрез съдебно дело — помисли си Райън. — Сбогом, Франсоаз Теру!“
„Аз осъдих тези хора на смърт“ — накрая осъзна той. Само един от тях му стигаше, за да смущава съвестта му. Припомни си лицето й от полицейската фотография, спомни си и момичето е бикини от неясната спътникова снимка.
— Убила е най-малко трима души — каза Кантор, който четеше по лицето на Райън.
— Професор Райън, тя няма сърце. Няма чувства. Не трябва да се заблуждавате от лицето й — посъветва го Жан Клод. — Не всички изглеждат като Хитлер.
Но Райън знаеше, че това е само част от истината. Външният й вид само подсещаше, че нейният живот е човешки живот, чийто срок е прекъснат по неестествен начин. „А тя е отнемала живота на други“ — помисли си Джек. Призна пред себе си, че не би изпитвал никакви угризения, ако тя се казваше Шон Милър.
— Простете — каза той. — Вероятно това е романтичната ми натура.
— Но, разбира се — щедро отговори французинът, — това е постъпка, за която човек може да съжалява, но тези хора са направили своя избор, професоре, не вие. Вие сте помогнали да се отмъсти за много невинни хора и сте спасили живота на хора, които никога няма да познавате. Ще получите официална благодарствена нота — секретна, разбира се — за съдействието.
— Радвам се, че мога да ви помогна, полковник — каза Кантор. Всички си стиснаха ръце и Марти заведе Джек обратно в сградата на щаба.
— Не съм сигурен дали отново искам да видя нещо такова — каза в коридора Райън. — Искам да кажа, че не желая да знам лицата им. Искам да кажа…по дяволите, всъщност не зная какво. Може би просто е…по-различно, когато си далеч оттам. Твърде много наподобяваше на гледането на футболен мач по телевизията, но не беше мач. Кой беше този човек?