Патриотични игри

— Какво става, Джими? — изненада се Мъри.

— Какъв напредък имате по въпроса с хората, които нападнаха Райън?

— Нищо през последните две седмици — призна си Мъри. — А вие?

— Имаме една вероятна връзка — нека бъда точен, подозираме, че може да има връзка.

Мъжът от ФБР се усмихна.

— Да, разбирам. Кой е той?

— Джефри Уоткинс. — Това име накара Мъри да реагира.

— Оня от външното министерство? По дяволите! Има ли в списъка друг, когото познавам?

— Човека, е когото току-що разговаря. Хората на Ашли са открили, че не е съвсем верен на жена си.

— Момчета или момичета? — Мъри се досети от начина, по който Оуенс беше казал това. — Искаш да кажеш, че той не знае, Джими?

— Той не знае, че разписанието е било предадено вероятно не на когото трябва. Уоткинс е между тези хора, но там е и приятелят ни от ГОД.

— О, това е наистина добро! Плановете може би са предадени, но не казваш на шефа на сигурността, защото той може би е този, който…

— Не е вероятно, но трябва да допуснем тази възможност.

— Отменете пътуването, Джими. Ако трябва, счупете му крака, отменете го.

— Не можем. Не иска. Разговарях с негово височество онзи ден и му обясних проблема. Той отказва да позволи животът му да бъде манипулиран по този начин.

— Защо ми казваш това? — вдигна очи към тавана Мъри.

— Трябва да го кажа на някого, Дан. Ако не мога пред своите хора, то… — Оуенс махна с ръка.

— Искаш ние да отменим пътуването вместо вас, така ли? — попита Мъри. Знаеше, че Оуенс не може да отговори на този въпрос. — Нека се разберем ясно. Искате нашите хора да бъдат нащрек, защото вероятността за нападение е сериозна, а един от добрите може би е лош.

— Правилно.

— Това няма да накара хората ни да се почувстват истински щастливи.

— Самият аз също не съм много щастлив, Дан — отговори Оуенс.

— Е, Бил Шоу ще има още нещо, за което да мисли. — Хрумна му друга мисъл. — Джими, много скъпа жива стръв се люлее на кукичката.

— Той го знае. А нашата работа е да държим акулите настрана, нали?

Мъри поклати глава. Идеалното разрешение щеше да бъде намирането на начин да се прекрати пътуването, като така проблемът ще се прехвърли обратно при Оуенс и Ашли. Това означава да бъде ангажиран и Държавният департамент. Мъри знаеше, че момчетата в Мъгливото дъно биха отхвърлили идеята. Не върви да отмениш поканата си към бъдещ държавен глава, защото ФБР и тайните служби смятат, че не могат да гарантират безопасността му — щяха да му кажат, че американските служби за сигурност ще станат за смях. Особено като знаят, че отговорността не е на хората в Държавния департамент.

— Какво имаш за Уоткинс? — след малко попита той. Оуенс описа „доказателствата“ си.