Торбарите [bg]

— Готово — обърна се той към оператора. — Давай да ги качваме. — Усмихваше се, когато вратата щракна пред намръщеното лице на бригадира.

Когато вратата на асансьора се отвори, мъжете вдигнаха глави от опаковъчните маси.

— Почакай за минутка — нареди той на оператора. — Ще ида да питам Уагнър къде да ги поставя.

Тръгна по коридора към празното бюро на майстора. Обърна се и видя мъжете да го гледат от масите.

— Къде е Уагнър?

Спогледаха се неловко. Най-сетне Шерифа отговори:

— В клозета, да изпуши една цигара.

Дейвид му благодари и се запъти към тоалетната. Майсторът с цигара в ръка разговаряше с друг мъж. Дейвид застана за него.

— Мистър Уагнър?

Уагнър се сепна. Обърна се със странен израз на лицето.

— Какво има, Дейвид? — запита сърдито той. — Не можеш ли да докараш листовките?

Дейвид го изгледа. Значи и той участваше в заговора. Всички участваха. Вътрешно се усмихна горчиво. А вуйчо Бърни бе казал, че това ще бъде тайна.

— Е — продължи нервно майсторът, — кажи, ако не можеш.

— Те са горе. Просто искам да знам къде да ги поставя.

— Вече ги докара? — запита Уагнър. Гласът му изгуби малката следа от увереност, която съдържаше миг преди това.

— Да, сър.

Уагнър хвърли цигарата в писоара.

— Добре — каза той с леко изумено изражение на лицето. — Ще ги оставим в Пети коридор. Ще ти покажа в кои ниши.

Беше почти десет и половина, когато Дейвид изпразни рафтовете и нареди листовките. Остави последния пакет и се изправи. Усещаше бликащата пот и се погледна. Чистата бяла риза, която майка му го бе накарала да облече, бе посивяла от прах. Изтри си челото и отиде при бюрото на майстора.

— Сега какво да правя?

— Петстотин връзки ли бяха? — попита майсторът.

Дейвид кимна. Майсторът му бутна един лист.

— Тогава попълни складовата бележка.

Дейвид погледна листа и взе един молив. Беше фактурата за листовките. „500 000 листовки по 1.00 долар за хиляда = 500.00 долара.“ Скъпа хартия, помисли той, поставяйки инициалите си отдолу.

Телефонът на бюрото звънна и майсторът вдигна слушалката.

— Складът.

Дейвид чу гласа в другия край на жицата, макар че не можеше да различи думите. Уагнър закима с глава.

— Да, мистър Бонд. Току-що пристигнаха. — Погледна Дейвид. — Донеси ми една от листовките — нареди той, закривайки слушалката с ръка.

Дейвид кимна и изтича надолу по коридора. Измъкна листовка от един пакет и я отнесе на майстора. Уагнър я дръпна от ръцете му и я погледна.

— Не, мистър Бонд. Едноцветна е.

Гласът на другия край на жицата записка. Уагнър се размърда неспокойно и малко след това постави слушалката на вилката.

— Това беше мистър Бонд, от снабдителния отдел.

Дейвид кимна, без да проговори. Уагнър си прочисти гърлото.