Край Рио де ла Плата

— Имам я. Поне засега не виждам от какво да се боя. За вас най-важното е посланието ви успешно да стигне до своето предназначение. Надявам се, че негърът ще съумее да се добере до реката.

— Но как смятате на зазоряване да се измъкнем от обкръжението на толкова войници?

— Ще стане или съвсем открито, или пък тайно. Нека първо изчакаме развоя на събитията.

До този момент бях разговарял само с полковника. Ето че сега се намеси и капитан Търнърстик, който не владееше дотам испански, че да разбере думите, разменени между нас тъй бързо и припряно. Попита ме за какво става въпрос. След като му обясних, той гневно каза:

— Пак ли?! Защо тези мерзавци не ни оставят веднъж завинаги на мира! Та ние изобщо си нямаме никаква работа с тях и хич не искаме да ги знаем. Ако не ни пуснат да си вървим… е, ами тогава имам цели шепи патрони както за револверите, така и за пушката си, които успях да пренеса през реката невредими. Няма да допусна отново да ме пленят, а за разстрел изобщо да не говорим. Нямам никакво желание да ме съберат с всичките ми прадеди още тук, в тази равнина!

От своя страна неговият боцман любовно огледа огромните си юмруци и добави:

— Най-сетне като че ли ще ми се предостави дългоочакваната възможност да стисна за гърлото неколцина от тези човечета. Как се радвам само!

Ето че в този момент ранчерото излезе от къщата. Имаше намерение да дойде при нас, та по този начин да даде повод и на споменатия войник да се приближи до хамбара и добре да ни огледа. Почти в същия миг видяхме и този човек да се задава от един проход между кактусите.

Беше облечен като гаучо.

— Боцман — бързо прошепнах на Ларсен, — щом ви дам знак, незабавно ще сграбчите ранчерото, но така, че да няма никаква възможност да извика!

— Дадено, господине! — кимна великанът. Ето че ранчерото се озова при нас. Престори се, сякаш едва в този миг забелязва войника-гаучо и се обърна към него с думите:

— Какво искаш? Тези сеньори нямат нужда от нищо.

— Исках само да попитам дали да заведа коня им на паша в откритата равнина.

— Не — отговорих аз, — той ще остане при нас, където ще е на по-сигурно място.

— Че навън кой ще му стори нещо? Наоколо няма хищни животни.

— Но има хищни хора.

— Няма. Откакто се помним, тук не са се навъртали конекрадци. А дори и да се появи такъв тип, ние, гаучосите, толкова добре надзираваме животните, че той сигурно ще се върне с празни ръце.

— Ами ако самите вие сте хвърлили око на коня?

— Ние ли? — попита той провлачено с най-голямо учудване.

— Да, вие!

— Сеньор, та ние сме на служба при ранчерото, така че едва ли ще вземем да причиним някакво зло на гостите му! Впрочем ние сме почтени хора и никой от нас никога не е крал коне.

— Не ми се вярва. Сигурно страшно ви се иска да ни вземете единствения кон. Не е трудно човек да се досети.

— Много се лъжете!

— Та нали ме познавате и ви е известно, че никога не лъжа?