Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Делауерите са предпазливи. Ловецът няма да ги види да влизат в неприятелския лагер със затворени очи.
С това разговорът между двамата свърши. Скоро Хети съобщи, че закуската е готова, и малко след това всички насядаха около грубата маса и започнаха да се хранят с обноските на обикновени, прости гранични жители.
Джудит зае мястото си последна, бледа и мълчалива. Лицето й показваше, че е прекарала мъчителна, ако не и безсънна нощ. През време на яденето не беше разменена нито думичка. За разлика от двамата мъже всички жени проявиха липса на апетит.
Бяха станали рано и затова все още оставаха няколко часа до момента, когато щеше да се наложи на пленника да напусне приятелите си. Това обстоятелство, както и съчувствието, което изпитваха всички към неговата съдба, накара цялата група да се събере отново на площадката, понеже всички искаха да бъдат близо до обречения на мъчения, да чуват думите му и, ако е възможно, да проявят известно внимание, като изпълняват неговите желания.
Самият Ловец външно, доколкото човешко око можеше да види, беше напълно спокоен и разговаряше весело и естествено, но избягваше всеки пряк намек за очакваното съдбоносно събитие през този ден. Когато Хети започна всекидневната си работа, а Голямата змия се залови да изследва с далекогледа бреговете на езерото, младият човек извика със себе си Джудит в „ковчега“.
Девойката се съгласи с готовност, която почти не успя да прикрие. Тя последва Ловеца в колибата и седна на един стол, докато младият човек измъкна от един ъгъл пушката, която му беше дала, настани се на друг стол и постави оръжието на коленете си. След като повъртя малко пушката и опита затвора и ударника й, той я остави и заговори по въпроса, който го беше накарал да поиска този разговор.
— Разбрах, от думите ви, Джудит, че ми подарявате тази пушка — каза той. — Съгласих се да я взема, защото такива огнестрелни оръжия не са от голяма полза за една млада жена. Тази пушка има голямо име и го заслужава — затова трябва да бъде носена от опитна и сигурна ръка.
— Нима би могла да попадне в по-добри ръце от тия, в които е сега, Ловецо? Томас Хътър рядко пропускаше целта с нея. А тя чрез вас ще се превърне…
— В сигурна смърт! — прекъсна я Ловецът, като се засмя. — Познавах на времето един ловец на бобри, който наричаше пушката си със същото име, но това е самохвалство, виждал съм делауери, които улучваха също тъй точно със стрели, само че на по-къси разстояния. Както и да е, аз все пак не ще отрека способностите си и затова признавам, че пушката мъчно би попаднала в по-добри ръце, отколкото сега. Но докога ще остане тя в тях? Между нас истината може да се каже, макар че не бих желал тя да стане достояние на Голямата змия и Вах-та!-вах; вие можете да я чуете, защото вашите чувства няма да ме измъчват толкова, колкото на онези, които ме познават по-отдавна и по-добре. Докога изобщо ще мога да притежавам тази пушка или коя да я друга? Това е твърде сериозен въпрос, върху който трябва да съсредоточим мислите си, и ако се случи онова, което е много вероятно да се случи, то „Убиецът на елени“ ще остане без собственик.
Джудит слушаше привидно спокойна, макар в душата и да бушуваше борба, която почти я задавяше. Като имаше предвид особения характер на своя събеседник, тя успя да остане хладнокръвна, и все пак, ако вниманието на младия човек не беше съсредоточено изключително върху пушката, неговата проницателност положително би открила вътрешната болка, с която девойката изслуша думите му. След това обаче нейното голямо самообладание й помогна да продължи разговора така, че да го залъже.
— Какво бихте искал да направя с оръжието, ако се случи нещастието, което очаквате? — запита тя.
— Точно за това се канех да говоря с вас, Джудит, точно за това. Ето тук е Чингачгук, макар и не напълно сигурен в стрелбата с пушка, защото червенокожите, които успяват да се усъвършенстват в нея, са малцина. Макар и не безпогрешен в меренето, той все пак е доста добър стрелец и напредва. Чингачгук е мой приятел, може би най-добрият от приятелите ми. Ето защо, ако нещо ми попречи да приема и да отдам нужната чест на вашия скъп подарък, Джудит, искам да оставя „Убиеца на елени“ на Голямата змия.