Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Беше син на оня Домиций Ахенобарб (или Медната брада), братовчед на майка ми, за когото се разправяше, че бил най-кръвожадният човек в Рим. Кръвожадността беше семейна черта, както и рижата брада, и се приказваше, че имали медни бради, да подхождат на железните им лица и на оловните им сърца. Като млад Домиций Ахенобарб бе служил в щаба на Гай Цезар в Изтока и бе убил един от собствените си освобожденци, заключвайки го в стая без вода и без друга храна освен солена риба и сух хляб, защото оня отказал да се напие както подобава на пиршеството за рождения му ден. Щом чул за това, Гай заявил на Домиций, че не го иска сред приближените си и че вече не го смята за свой приятел. Домиций се върнал в Рим и по пътя, в изблик на раздразнителност, внезапно пришпорил коня си по някаква селска улица край Апиевия път и умишлено стъпкал едно дете, което си играело там със своята кукла. Друг път на Форума подхванал свада с някакъв конник, комуто дължал пари, и с палец му извадил едното око. Чичо ми Тиберий се сприятели с Домиций през последните години на управлението си: нарочно събираше наоколо си жестоки и зли хора, та да може, изглежда, сам той да се чувствува по-добродетелен в сравнение с тях. Ожени Домиций за осиновената си дъщеря Агрипинила, а от брака им имаше едно дете, същият този Луций. Поздравен от приятеля си по случай раждането на наследника му, Домиций отвърнал раздразнено:

— Не си хабете поздравленията, глупаци такива. Ако сте истински родолюбци, ще отидете при люлката и веднага ще удушите детето. Нима не знаете, че Агрипинила и аз сме олицетворение на всички познати пороци, човешки и противочовешки, и че от него ще излезе най-отвратителният пакостник, какъвто се е раждал в тази наша нещастна страна? И това не е предположение. Виждали ли сте му хороскопа? Само като го видите, ще изтръпнете!

Домиций беше арестуван в двойно обвинение — за измяна и кръвосмешение със сестра си Домиция — естествено по времето на Тиберий това не означаваше нищо, беше чиста формалност. Междувременно Тиберий умря и Калигула го освободи. Наскоро след това и Домиций умря от воднянка. Беше упоменал Калигула като сънаследник на младия Луций, оставяйки му две трети от имуществото си. Когато Агрипинила бе прокудена на оня остров, Калигула прибра и останалата част от имотите, тъй че Луций остана сираче без никакви средства. Но леля му Домиция се грижеше за него. (Тя не бива да се смесва с нейната сестра, Домиция Лепида, майката на Месалина.) Беше от ония жени, които се отдават изцяло на удоволствията, и се грижеше за младия Домиций само защото беше предсказано, че един ден той ще стане император: искаше й се да е в добри отношения с него. Ще ви стане ясно каква беше тази Домиция, като ви кажа, че тримата възпитатели, на които бе поверила образованието му, бяха: един бивш сирийски танцьор, който си поделяше благоразположението на Домиция с един бивш гладиатор от Тирол; същият този бивш гладиатор и нейният гръцки фризьор. Те съумяха да му дадат отлично народно образование.