Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Тези Секуларни игри се празнуваха не през лятото, както при предишните случаи, а на двайсет и първи април, празника на пастирите, защото това бе самият ден, в който преди осемстотин години Ромул и неговите пастири са създали Рим. Последвах примера на Август и принесох жертви не само на боговете на подземния свят: макар Тарент, вулканичната пукнатина на Марсово поле, която бе традиционното място за празненствата и за която се знаеше, че е един от входовете към подземния свят, да бе превърната във временен театър, да бе осветена с цветни светлини и да бе направена център на празненствата. Месеци преди това бях разпратил вестители да призоват всички граждани (със старинния израз) „на едно зрелище, което ни един от живите не е виждал преди и което ни един от живите не ще види отново“. Това извика известен присмех, защото празненствата, уредени от Август преди шейсет и четири години, се помнеха от доста възрастни мъже и жени, някои от които дори бяха участвували в тях. Но такъв беше старинният израз и той се оправдаваше с това, че Августовите празненства не са били чествувани, когато е трябвало. (47 г. от н.е.)
На утрото на първия ден Колегията на Петнадесетте раздаде на всички свободни граждани, от стъпалата на Юпитеровия храм на Капитолия и от Аполоновия на Палатинския хълм, факли, сяра и битум, средствата за очищение; а тъй също и пшеница, ечемик и фасул, част от които да се принесат на богините на Съдбата, а другото да се даде като възнаграждение на актьорите, вземащи участие в празненствата. Утринни приношения се направиха едновременно във всички големи храмове в Рим — на Юпитер, на Юнона, на Нептун, на Минерва, на Венера, на Аполон, на Меркурий, на Церера, на Вулкан, на Марс, на Диана, на Веста, на Херкулес, на Август, на Латона, на богините на Съдбата, на Плутон и Прозерпина. Но най-главното събитие на деня беше приношението на белия бик на Юпитер и на една бяла крава на Юнона, на хълма на Капитолия, и всички трябваше да присъствуват на това. После отидохме в шествие до Тарентския театър и пяхме песни в чест на Аполон и Диана. Следобедът бе отреден за надбягвания с колесници и гонение на диви животни, както и за гладиаторски борби в цирка и амфитеатрите, а тъй също и за театрални представления в чест на Аполон в театъра на Помпей.
В осем часа на същата вечер, след като изгорихме много сяра и пръскахме със светена вода за очищение на цялото Марсово поле, аз принесох в жертва три мъжки агнета на трите богини на Съдбата, на три подземни олтара, вкопани в бреговете на Тибър, а тълпата от граждани, които ме придружаваха, размахваха запалени факли, принасяха своята пшеница, ечемик и фасул и пееха химн, с който се покайваха за греховете си. Кръвта на агнетата бе поръсена по олтарите, а труповете им — изгорени. После в Тарентския театър се пяха още химни и изкупителната част на празненството бе изпълнена с голяма тържественост. След това се представиха сцени от римски легенди, както и един танц, който разказваше за борбата между тримата братя Хорации и тримата братя Курации, за която се разправя, че се е състояла наблизо в деня на първото чествуване на игрите от фамилията на Валериите.
На другия ден най-благородните римски матрони, предвождани от Месалина, се събраха на Капитолия и отправиха молитви на Юнона. Игрите продължиха както в предния ден: в амфитеатъра бяха убити триста лъва и сто мечки, да не говорим пък за биковете и многобройните гладиатори. В същата нощ принесох в жертва един черен шопар и едно черно прасе на Майката-Земя. В последния ден се пяха гръцки и латински хорови химни в светилището на Аполон от три пъти по девет красиви момчета и момичета и му се принесоха в жертва бели волове. Почетохме Аполон по този тържествен начин, защото пръв неговият оракул беше наредил да се създаде празненството. С тези химни се целеше да се осигури покровителството на Аполон, на сестра му Диана, на майка им Латона и на баща им Юпитер над всички градове, селища и магистратури в цялата империя. Един от тях беше прочутата ода на Хорации, съчинена в чест на Аполон и Диана, която съвсем не бе нужно да се осъвременява, както сигурно сте предположили: всъщност един куплет от химна звучеше по-съвременно сега, отколкото на времето, когато е бил писан: