Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Всеки цикъл има свои съдбоносни черти, които се определят от събитията в първата му година. Първата година на предишния цикъл е била белязана с рождението на Август, със смъртта на Митридат Велики, с победата на Помпей над финикийците и с покоряването му на Ерусалим, с неуспешния опит на Катилина да вдигне бунт и с това, че Цезар е станал върховен понтифекс. Нима е необходимо да изтъквам значимостта на всяко от изброените събития: това, че в последвалия цикъл на нашите войски било съдено да бъдат победоносни извън Италия, че империята се е уголемила извънредно много, че народната свобода е била подтисната и че боговете са говорили чрез Цезарите? Сега моето намерение беше да изкупя вината и престъпленията на този стар цикъл и да сложа началото на новия със свещени жертвоприношения. Защото през тази година възнамерявах да приключа моите реформи. След това щях да предам управлението на тази нова и добре организирана държава в ръцете на Сената и народа, от които това управление е било иззето тъй дълго.

Премислил бях всичко с подробности. Очевидно беше, че управлението чрез Сената, привеждано в изпълнение от консули, избирани за една година, криеше големи неудобства: едногодишният срок не беше достатъчно дълъг. А пък и войската не желаеше всяка година да има нов главнокомандуващ. Планът ми накратко се състоеше в това, да подаря доброволно на народа личната си хазна, като си задържа само толкова, колкото ми е необходимо съществувам като обикновен гражданин, да дам и императорите владения, включително и Египет, и да въведа закон, според който управниците да се сменят на всеки пет години. Бившите консули от предишния петгодишен период, заедно с някои представители на народа и на конническото съсловие, трябваше да образуват съвет, който да съветва и да подпомага един от тяхната среда, избиран с жребие и наречен главен консул в управлението на страната. Всеки от управниците щеше да отговаря пред главния консул за едни дял от управлението, съответствуващо на министерствата, които бях създал с помощта на моите освобожденци, или пък за управлението на някоя от граничните провинции. Консулите, избирани за по една година, щяха да служат за връзка между главния консул и Сената и щяха да преустроят длъжността си на висши съдии; народните трибуни щяха да бъдат връзката между главния консул и народа. Консулите щяха да се избират из сенатското съсловие с общи избори от народа, а по време на затруднения и тежки обстоятелства щеше да се прибягва до плебисцит. Измислил бях няколко остроумни предпазни мерки за този устройство и се поздравявах за това, че са напълно приложими.