Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Поощрявах съзнанието на нов вид адвокати, хора, лишени и от голямо красноречие, и недостатъчно обиграни в съда, но надарени със здрав смисъл, ясни гласове и дарба да свеждат делата до най-същественото в тях. Най-добрият представител от този вид се наричаше Агатон. Всякога бях готов да оправдая клиента му поради липса на доказателства, когато той защищаваше някое дело пред мен по характерния за него приятен, бърз, точен начин; правех го, за да поощря другите да му подражават.

Юридическият и правен институт на Телегоний, „тоя най-учен и красноречив оратор и юрист“, бе закрит преди около три години. Това стана така. Телегоний, дебел, забързан и ниско остриган, се яви веднъж пред апелативния съд, където председателствувах, в защита на своето лично дело. Осъден беше от един магистрат да плати тежка глоба на основание на това, че при спречкване подбудил един свой роб да убие някакъв ценен роб на Вителий. Докато чакал да го обръснат в бръснарницата, робът на Телегоний си придавал голяма важност, въобразявайки си, че сам е адвокат и оратор. Подхванал се спор между него и един роб на Вителий, които също чакал ред и бе известен като най-добрия готвач (след моя) в цял Рим — струваше най-малко десет хиляди златици. Робът на Телегоний с обидно красноречие взел да противопоставя артистичната стойност на ораторството на жалкото готварско изкуство. Готвачът на Вителий, който иначе не бил сприхав човек, изрекъл няколко припрени думи, като обяснил, че изобщо не може да се прави сравнение между домашните изпълнители на изящни изкуства и изящните изпълнители на домашни изкуства; и че очаквал ако не уважение, то поне учтивост от роби, по-незначителни от него; и че той струвал поне сто пъти повече от своя опонент. Ораторът, разгневен от симпатията, която готвачът извикал сред околните, грабнал бръснача от ръката на бръснаря и разрязал гърлото на готвача, викайки: „Ще те науча аз как се спори с човек на Телегоний!“ Телегоний съответно бил глобен с пълната стойност на убития готвач, на основание на това, че жестокостта на роба му се дължала на манията за непогрешимост при всеки спор, втълпена от института на неговите служители. А сега пък Телегоний се жалваше на основание на това, че на неговия роб не му било втълпено да убива насилствено, защото самото мото на института: „Езикът поразява по-силно и от острието“, постановявало недвусмислено служителите му да се придържат единствено към това оръжие при всеки спор. Изтъкваше и обстоятелството, че денят бил много горещ, робът бил засегнат жестоко от твърдението, че не струвал повече от сто златици — най-ниската оценка, която можеше да се сложи за дейността на един опитен служещ беше петдесет златици годишно — и че следователно единственото справедливо схващане по станалото било: сам готвачът си е изпросил смъртта с предизвикателното си държане.