Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Глава 27

Изкупителните игри, наречени Терентински, или Секуларни, се празнуват в Рим, за да се отбележи началото на всеки нов цикъл или нов век. Осъществяват се във формата на празненства, които траят три дни и три нощи и са в чест на Плутон и Прозерпина, боговете на подземния свят. Според историците тези игри били създадени като обществен ритуал от Публикола, от фамилията на Валериите, в двеста и петнадесетата година след създаването на Рим — същата година, когато Клавдиите дошли в Рим от страната на сабиняните; ала сто и десет години преди това били празнувани като семеен ритуал на Валериите, по поръката на един оракул на Аполон Делфийски. Публикола дал клетва, че оттогава нататък ще се празнуват в началото на всеки нов цикъл, докато градът съществува. От неговото време насам са се състояли пет празненства, но в нередовни промеждутъци, защото е съществувало различие в мненията за това, кога започва новият цикъл. Понякога цикълът е бил определян според естествения цикъл от сто и десет години, което е етруският начин за изчисляване, а понякога се е вземал римският граждански цикъл от сто години, понякога пък игрите са се празнували, щом се е разбирало, че не е останал ни един жив свидетел на последните игри.

Последните празненства по време на Републиката са били в шестстотин и седмата година от основаването на града и единственото чествуване оттогава насам е било Августовото, през седемстотин трийсет и шестата година. Годината на Августовото чествуване не би могла да се определи като отбелязване на стотната или сто и десетата година от предишното чествуване, нито като отбелязваща смъртта на последния човек, който е участвувал в него; нито пък би могла да се приеме като дата, до която се е стигнало след пресмятане на годините от времето на Путеола, през сто или сто и десет. Август или по-скоро Колегията на Петнадесетте, съветниците му по религиозните въпроси, са изчислявали от предполагаемото първо празнуване на игрите, в деветдесет и седмата година от основаването на града насам. Признавам, в моята история на религиозните реформи приех тази дата за правилна, но само защото, ако си позволях да го критикувам по такъв важен въпрос, щях да си навлека големи неприятности с баба ми Ливия. Истината беше (за да не се впускам в големи подробности), че го беше пресметнал погрешно, дори първите празненства да са се състояли тогава, когато той твърдеше, а не беше така. Аз тръгнах напред от празненството на Публикола, като изчислявах в естествените цикли от сто и десет години (защото това е разбирал самият Публикола под думата цикъл), докато стигнах до шестстотин и деветата година от основаването на града. Тогава би трябвало да се е състояло последното чествуване, а след това чак в осемстотната година, годината, до която стигам сега в моя разказ, именно седмата година от моята монархия. (46 г. от н.е.)