Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

В щабния вагон, където се бяха разположили офицерите от батальона, от самото начало на пътуването се беше установила странна тишина. Повечето от офицерите се бяха вдълбочили в едно малко книжле с платнена подвързия и надпис „Die Sünden der Väter. Novelle von Ludwig Ganghofer“439 и всички едновременно четяха най-съсредоточено страница 161. Капитан Загнер, батальонният командир, беше застанал до прозореца със същата книжка в ръка, разтворена също на страница 161.

Той се взираше в пейзажа наоколо и се чудеше как да обясни на всички, и то по най-достъпен начин, какво да правят с тая книжка. Това беше най-строго поверително.

В същото време офицерите си мислеха, че полковник Шрьодер вече сто на сто се е побъркал. Той наистина отдавна си беше налудничав човек, но все пак никой не беше очаквал, че това ще го сполети така изведнъж. Преди заминаването на влака той ги извика на последно „съвещание“, на което им съобщи, че на всекиго от тях се пада по един екземпляр от „Греховете на бащите“ от Лудвиг Гангхофер. По негово нареждане книжките били доставени вече в батальонната канцелария.

— Господа — беше казал той със страхотно тайнствено изражение, — недейте забравя никога страница 161!

Задълбочени в четене на тази страница, те по никакъв начин не можеха да разберат в какво се състои работата. На тази страница се говореше как някоя си Марта се приближава към някакво писалище и изважда от него някаква роля от пиеса. При това тя разсъждава на висок глас, че публиката трябва да съчувствува на героя на пиесата. След това на същата страница се появява някой си Алберт, който непрекъснато се стреми да говори с шеговит тон, което без връзка с останалия контекст правеше впечатление на такава идиотщина, че поручик Лукаш прехапа от яд върха на цигарата си.

„Побъркал се е дядката — мислеха си всички, — свършено е с него. Сега вече ще го преместят в министерството на войната.“

След като подреди всичко в главата си, капитан Загнер се приповдигна от прозореца. Не притежаваше особен педагогически талант и затова се забави толкова, докато състави на ум плана на лекцията си за значението на страница 161.

Обясненията си той започна с обръщението „Meine Herren“440, както ги назоваваше и дядката-полковник, макар че малко по-рано, преди да се качат във влака, се беше обърнал към тях с думата „Kamaraden“441.

— Also, meine Herren442 — и той съобщи, че снощи получил изчерпателни инструкции от полковника относно страница сто шейсет и първа от „Греховете на бащите“ на Лудвиг Гангхофер.